Матю се пресягаше да хване вдигнатата ми лява ръка и пръстите ни бяха преплетени. Главата ми бе леко обърната към него, а неговата бе леко наведена надолу, сякаш сме били прекъснати насред разговор.
Позата разкриваше лявата ми китка и уробороса около вените. Символът на Бишъп-Клермон изпращаше послание за сила и солидарност. Фамилията ни бе започнала съществуването си с изненадващата любов между Матю и мен. И се разрасна, защото връзката ни бе достатъчно силна да издържи омразата и страха на другите. И щеше да пребъде, защото бяхме открили, подобно на вещиците преди много векове, че тайната на оцеляването е в готовността да се променяш.
Нещо повече, уроборосът символизираше и нашето партньорство. Двамата с Матю бяхме алхимична сватба между вампир и вещица, между смърт и живот, между слънце и луна. Това съчетание на противоположности създаваше нещо по-изтънчено и по-безценно от всичко, което някой от нас би могъл да създаде поотделно.
Ние бяхме десетият възел.
Неразрушими.
Без начало и край.