— Какво искаш да кажеш? — попита Матю.
— Вампирските убийства — обясни Маркъс.
Бях виждала изрезките от вестници, които Матю събираше миналата година в лабораторията си в Оксфорд. Мистериозните убийства се случваха навсякъде и продължиха няколко месеца. Разследванията буксуваха и случаите бяха привлекли вниманието на хората.
— Убийствата като че ли спряха тази зима, но Паството още се занимава със сензационните заглавия — продължи Маркъс. — Извършителят така и не беше заловен, така че Паството очаква вълната да се поднови всеки момент. Жербер ми го каза през април, когато поисках за първи път отмяна на съглашението.
— Нищо чудно, че Болдуин не желае да ме признае за своя сестра — подхвърлих. — Покрай цялото внимание, което ще привлече кръвната клетва на Филип към фамилията, някой може да започне да задава въпроси. Всички можете да бъдете заподозрени в убийствата.
— В официалното родословно дърво на Паството не се споменава за Бенджамин. Откритото от Фийби и Маркъс са само фамилни копия — обади се Изабо. — Филип каза, че не е нужно да споделяме... неблагоразумието на Матю. Когато беше създаден Бенджамин, родословните дървета на Паството бяха в Константинопол. Ние бяхме в далечната чужбина и се мъчехме да задържим територията си в Светите земи. Кой щеше да разбере, ако го изоставим?
— Но нима другите вампири в кръстоносните кралства не са знаели за Бенджамин? — намеси се Хамиш.
— Много малко от тях са оцелели. Още по-малко смеят да се усъмнят в официалната история на Филип — изтъкна Матю.
Демонът го погледна скептично.
— Хамиш е прав да се тревожи. Когато всички научат за брака на Матю с Даяна, да не говорим за кръвната клетва на Филип и съществуването на близнаците, някои от онези, които са си мълчали за миналото ми, може и да не са склонни да продължат да си държат езика зад зъбите — каза Изабо.
Този път Сара повтори името, за което си мислехме всички.
— Жербер.
Изабо кимна.
— Някой ще си спомни изстъпленията на Луиза. Друг може да се сети за случилото се с децата на Маркъс в Ню Орлиънс. Фернандо може да напомни на Паството, че някога, много отдавна, Матю е показвал признаци на лудост, макар вече като че ли му е минало. Дьо Клермон ще бъдат по-уязвими от всеки друг път.
— И единият или и двамата близнаци може да носят болестта — добави Хамиш. — Шестмесечен убиец е доста ужасяваща перспектива. Нито едно създание не би обвинило Паството, че е взело мерки.
— Може би вещерската кръв по някакъв начин ще попречи на развитието на болестта — допусна Изабо.
— Чакайте малко. — Маркъс се съсредоточи. — Кога точно е бил създаден Бенджамин?
— В началото на дванайсети век — отвърна Матю и се намръщи. — След Първия кръстоносен поход.
— А кога вещицата в Йерусалим роди бебе вампир?
— Какво бебе вампир? — Гласът на Матю отекна в помещението като изстрел.
— Онова, за което Изабо ни разказа през януари — поясни Сара. — Оказва се, че ти и Даяна не сте единствените специални създания на света. Всичко това се е случвало и преди.
— Винаги съм смятала, че това е просто слух, целящ да настрои създанията едни срещу други — с треперещ глас каза Изабо. — Но Филип вярваше на историята. А след като Даяна се прибра у дома бременна...
— Разкажи ми, maman — помоли Матю. — Всичко.
— Някакъв вампир изнасилил вещица в Йерусалим. Тя заченала от него — заговори Изабо, изстрелвайки думите една след друга. — Така и не научихме кой е вампирът. Вещицата отказа да го посочи.
Единствено тъкачки можеха да носят дете на вампир, не обикновените вещици. Баба Алсъп ми го беше казала в Лондон.
— Кога? — тихо попита Матю.
Изабо се замисли.
— Малко преди основаването на Паството и подписването на съглашението.
— Малко след като създадох Бенджамин — каза Матю.
— Може би Бенджамин е наследил не само кръвожадността от теб — отбеляза Хамиш.
— А детето? — попита едва чуто Матю.
— Умряло от глад — прошепна Изабо. — Отказвало да суче от гърдата на майка си.
Матю скочи на крака.
— Много новородени не искат млякото на майките си — изтъкна Изабо.
— А кръв пиело ли е? — остро попита Матю.
— Майката твърдяла, че да. — Изабо трепна, когато юмрукът на Матю се стовари върху масата. — Но Филип не беше сигурен. Когато взе новороденото, тя беше на ръба на смъртта и не приемаше абсолютно никаква храна.
— Филип трябваше да ми каже, когато се срещна с Даяна. — Матю посочи обвинително с пръст Изабо. — Ако не той, ти е трябвало да ми кажеш, когато я доведох за първи път у дома.
— И ако го бяхме направили, щяхме ли да си осигурим местата в рая? — повиши тон Изабо.