— Престанете. И двамата. Не можеш да мразиш баща си или Изабо заради нещо, което си направил ти самият, Матю — тихо отбеляза Сара. — Пък и точно сега си имаме достатъчно проблеми и без да се тревожим за онова, което вече е станало.
Думите й незабавно намалиха напрежението в стаята.
— Какво ще правим? — обърна се Маркъс към баща си.
Матю сякаш се изненада от въпроса.
— Ние сме семейство — каза Маркъс. — Независимо дали Паството ни признава или не, точно както ти и Даяна сте съпруг и съпруга, независимо какво си мислят онези идиоти във Венеция.
— Ще играем по свирката на Болдуин. Засега — реши Матю след кратък размисъл. — Ще заведа Сара и Даяна в Оксфорд. Ако казаното тук е вярно и ако друг вампир, вероятно Бенджамин, е направил дете на вещица, трябва да знаем как и защо някои вещици и някои вампири могат да създадат потомство.
— Ще съобщя на Мириам — каза Маркъс. — Ще се зарадва да те види отново в лабораторията си. Пък и докато сте там, можеш да се опиташ да разбереш как действа кръвожадността.
— С какво мислиш, че се занимавах през всички тези години? — тихо попита Матю.
— Проучванията ти — досетих се, мислейки си за работата на Матю върху еволюцията и генетиката на създанията. — Не си търсил само произхода на създанията. Опитвал си се да разбереш как се предава кръвожадността и как може да се лекува.
— С каквото и друго да се занимаваме в лабораторията, двамата с Мириам винаги се надяваме да направим някакво откритие, което да ни доведе до лекарство — призна Матю.
— С какво мога да помогна аз? — попита Хамиш, привличайки вниманието на Матю.
— Ти също ще трябва да напуснеш Сет-Тур. Искам да изучиш съглашението — всичко, което успееш да намериш за ранните дебати на Паството, всичко, което би могло да хвърли светлина върху събитията в Йерусалим между края на Първия кръстоносен поход и датата, на която съглашението е станало закон. — Матю огледа Кръглата кула. — Жалко, че не можеш да работиш тук.
— Ще ти помогна с проучването, ако искаш — предложи Фийби.
— Но нали ще се връщаш в Лондон? — учуди се Хамиш.
— Ще остана тук с Маркъс — вирна брадичка Фийби. — Не съм нито вещица, нито демон. Няма правило на Паството, което да ми забранява да остана в Сет-Тур.
— Тези ограничения са само временни — намеси се Матю. — Щом представителите на Паството се уверят, че в Сет-Тур всичко е така, както трябва да бъде, Жербер ще вземе Изабо в дома си в Кантал. След цялата драма Болдуин бързо ще се отегчи и ще се върне в Ню Йорк. Тогава всички ще се видим отново тук. Да се надяваме, че дотогава ще знаем повече и ще можем да измислим по-добър план.
Маркъс кимна, макар да не изглеждаше особено доволен.
— Разбира се, ако основеш издънка...
— Невъзможно — отсече Матю.
— „Impossible” n’est pas frangais* — обади се Изабо с язвителен като оцет тон. — И определено не фигурираше в речника на баща ти.
* „Невъзможно“ не е френска дума (фр.). — Б. пр.
— За мен единственото, за което и дума не може да става, е оставането в клана на Болдуин и под прекия му контрол — каза Маркъс и кимна на баба си.
— След всички тайни, които се разкриха днес, нима още си мислиш, че името и кръвта ми са нещо, с което да се гордееш? — обърна се Матю към сина си.
— Предпочитам теб пред Болдуин — заяви Маркъс и погледна баща си в очите.
— Не знам как ме търпиш около себе си — тихо рече Матю и се извърна. — Още повече да ми простиш.
— Не съм ти простил — с равен тон възрази Маркъс. — Намери лекарство за кръвожадността. Направи всичко възможно за отмяна на съглашението и откажи да подкрепяш Паство, което се придържа към такива несправедливи закони. Основи издънка, така че да живеем, без Болдуин да ни диша във вратовете.
— И после? — попита Матю и сардонично повдигна вежда.
— После не само ще ти простя, но и пръв ще ти се закълна във вярност — каза Маркъс. — Не само като на мой баща, но и като на мой сир.
6.
Вечерята в Сет-Тур най-често беше претупана работа. Всички ядяхме когато и каквото си поискаме. Но тази вечер беше последната в замъка и Болдуин бе наредил цялата фамилия да присъства, за да благодари, че всички други създания са си отишли, и да се сбогува със Сара, Матю и мен.
Получих съмнителната чест да се заема с организацията. Ако очакваше да ме сплаши, Болдуин щеше да остане разочарован. Бях организирала вечери за обитателите на Сет-Тур през 1590 година и определено можех да се справя и в по-модерни времена. Разпратих покани на всеки вампир, вещица и топлокръвен в домакинството и се надявах на най-доброто.