— Защо си така изненадан, братко? — поинтересувах се. — Държиш се като истински феодал, откакто пристигна. Ако си решил да играеш ролята на крал, прави го подобаващо.
— Добре, сестро. — Юмрукът му се сви под пръстите ми. Напомняше ми за властта, както и за силата си.
Двамата влязохме в трапезарията, сякаш беше залата за аудиенции в Гринуич, а ние бяхме кралят и кралицата на Англия. Устните на Фернандо трепнаха, щом ни видя, а Болдуин го изгледа кръвнишки в отговор.
— В онази чашка кръв ли има? — Сара, която сякаш не забелязваше напрежението, се наведе и помириса чинията на Галоуглас.
— Не знаех, че още ги имаме — учуди се Изабо и вдигна една от гравираните сребърни чаши. Усмихна ми се, докато Маркъс я настаняваше на мястото отляво на него. Матю заобиколи масата и асистира на Фийби, която седеше отсреща.
— Казах на Ален и Март да ги потърсят. Филип ги използва на сватбеното ни празненство. — Докоснах златната стрела. Ернст любезно дръпна стола ми. — Моля. Всички да седнат.
— Масата е подредена чудесно, Даяна — одобрително рече Фийби. Но тя не гледаше кристала, безценния порцелан и фините сребърни прибори. Имаше предвид внимателното подреждане на създанията около грамадната маса от блестящо палисандрово дърво.
Мери Сидни ми беше казала веднъж, че по сложност редът на настаняване на гостите на банкетна маса по нищо не отстъпва на подреждането на войска преди битка. Бях следвала правилата, научени в елизабетинска Англия възможно най-точно, като в същото време се бях постарала да сведа до минимум риска от избухване на открита война.
— Благодаря, Фийби, но всичко е дело на Март и Виктоар. Те намериха порцелана — казах аз, преструвайки се, че не съм я разбрала.
Веран и Фернандо впериха погледи в блюдата пред себе си и се спогледаха. Март обожаваше изумителните мотиви „Блю Селест“, поръчани от Изабо през осемнайсети век, а първият избор на Виктоар беше пищно позлатен сервиз с лебеди. Не можех да си представя да ям в подобни неща и затова избрах достоен черно-бял неокласически комплект с уробороса на Дьо Клермон около коронованата буква К.
— Мисля, че сме застрашени от цивилизоване — промърмори Веран. — При това от топлокръвни.
— Крайно време е — добави Фернандо, взе салфетката си и я сложи на скута си.
— Тост — каза Матю и вдигна чаша. — За изгубените близки. Нека духовете им бъдат с нас тази вечер и винаги.
Думите му бяха посрещнати с одобрително мърморене и чашите се вдигнаха. Сара изтри сълза от окото си, а Галоуглас взе ръката й и нежно я целуна. Преглътнах собствената си мъка и му се усмихнах благодарно.
— Още един тост за здравето на сестра ми Даяна и на годеницата на Маркъс, най-новите членове на фамилията ми. — Болдуин вдигна чашата си.
— За Даяна и Фийби — присъедини се Маркъс.
Чашите отново се вдигнаха, макар за момент да ми се стори, че Матю ще плисне съдържанието на своята към Болдуин. Сара отпи колебливо от шампанското и направи физиономия.
— Да ядем — предложи тя и припряно остави чашата си. — Емили не обичаше храната да изстива, а не мисля, че и Март би ни го простила.
Вечерята продължи безупречно. Имаше студена супа за топлокръвните и малки сребърни чашки кръв за вампирите. Сервираната пъстърва само часове по-рано бе плувала безгрижно в близката река. Последваха печени пилета от уважение към Сара, която не понасяше дивеч. След това някои получиха сърнешко, макар че аз самата се въздържах. Накрая Март и Ален поставиха на масата високи купи с плодове, ядки и плата със сирене.
— Отлична вечеря — каза Ернст, облегна се назад и потупа плоския си корем.
Всички около него замърмориха в знак на съгласие. Въпреки проблемното начало се бяхме насладили на много приятна вечер като семейство. Отпуснах се в стола си.
— Тъй като всички сме тук, искаме да споделим една новина — поде Маркъс и се усмихна през масата на Фийби. — Както знаете, Фийби се съгласи да се омъжи за мен.
— Избрахте ли дата? — попита Изабо.
— Още не. Решихме да направим нещата по старомодния начин, нали разбираш — отвърна Маркъс.
Всички Дьо Клермон се обърнаха към Матю със замръзнали физиономии.
— Не съм сигурна, че може да става дума за старомодното ухажване предвид факта, че вече делите стая — иронично отбеляза Сара.
— Вампирите имат различни традиции, Сара — обясни Фийби. — Маркъс ме попита дали бих искала да бъда с него до края на живота му. Казах „да“.