— О — възкликна Сара и се намръщи озадачено.
— Да не искаш да кажеш... — Гласът ми замря и погледнах към Матю.
— Реших да стана вампир. — Очите на Фийби сияеха от щастие, докато гледаше към единствения си и вечен съпруг. — Маркъс настоява да свикна с това, преди да се оженим, така че, да, сватбата ни може да се състои по-късно, отколкото би ни се искало.
Фийби говореше така, сякаш обсъждаше дребна пластична операция или промяна на прическата, а не пълна биологична трансформация.
— Не искам да съжалява за каквото и да било — меко добави Маркъс и на лицето му цъфна широка усмивка.
— Фийби няма да стане вампир. Забраних го. — Гласът на Матю бе тих, но сякаш отекна в пълното помещение.
— Ти нямаш глас. Решението е наше, на Фийби и мое — изтъкна Маркъс. После хвърли ръкавицата. — Разбира се, и на Болдуин. Той е главата на семейството.
Болдуин събра пръсти пред лицето си, сякаш обмисляше въпроса, докато Матю се взираше невярващо в сина си. Маркъс отвърна предизвикателно на погледа му.
— Винаги съм искал традиционен брак като този на дядо и Изабо — продължи Маркъс. — Когато става дума за любов, ти си революционерът в семейството, Матю. Не аз.
— Дори Фийби да стане вампир, не може да се спази традицията. Заради кръвожадността тя никога не бива да пие кръв от артерията ти — посочи Матю.
— Сигурен съм, че дядо е опитвал кръвта на Изабо. — Маркъс погледна към баба си. — Нали така?
— Нима искаш да поемеш този риск, след като знаеш какво ни е известно за предаваните чрез кръвта болести? — попита Матю. — Маркъс, ако наистина я обичаш, не я променяй.
Телефонът на Матю иззвъня и той с неохота погледна екрана.
— Мириам е — намръщено съобщи.
— Не би се обадила в този час, освен ако в лабораторията не е станало нещо важно — каза Маркъс.
Матю включи на спикърфон, така че топлокръвните също да чуват разговора наред с вампирите.
— Мириам?
— Не, татко. Обажда се синът ти. Бенджамин.
Гласът от другата страна беше едновременно чужд и познат, каквито често са гласовете в кошмарите.
Изабо скочи на крака. Лицето й беше бяло като сняг.
— Къде е Мириам? — остро попита Матю.
— Не знам — лениво отвърна Бенджамин. — Може би с някакъв тип на име Джейсън. Звъня й няколко пъти. Или с Амира. Тя я потърси два пъти. Мириам е твоя кучка, татко. Може би ако щракнеш с пръсти, веднага ще дотича при теб.
Маркъс понечи да заговори, но Болдуин му изсъска и племенникът му веднага затвори уста.
— Чух, че имало неприятности в Сет-Тур. Нещо, свързано с вещица — подхвърли Бенджамин.
Матю не се хвана на въдицата.
— Доколкото разбрах, вещицата открила някаква тайна на Дьо Клермон, но умряла, преди да успее да я оповести. Колко жалко. — Бенджамин цъкна иронично с език. — И тя ли беше като онази, която държеше в плен в Прага? Изумително създание.
Матю завъртя автоматично глава, за да се увери, че съм в безопасност.
— Винаги си твърдял, че съм черната овца в семейството, но двамата с теб си приличаме повече, отколкото би искал да признаеш — продължи Бенджамин. — Дори споделям твоята склонност към компанията на вещици.
Усетих промяната във въздуха, когато яростта потече във вените на Матю. Кожата ми настръхна и левият ми палец глухо затуптя.
— Не ме интересува какво правиш — студено рече Матю.
— Дори ако е свързано с Книгата на живота ли? — Бенджамин изчака няколко секунди. — Знам, че я търсиш. Има ли някакво отношение към проучванията ти? Трудна тема, генетика.
— Какво искаш? — попита Матю.
— Вниманието ти. — Бенджамин се разсмя.
Матю не отговори.
— Рядко оставаш без думи, Матю — рече Бенджамин. — За щастие, сега ти е ред да слушаш. Най-сетне открих начин да унищожа теб и останалите Дьо Клермон. Нито Книгата на живота, нито жалките ти научни опити могат да ти помогнат.
— С радост ще ти покажа, че си лъжец — обеща му Матю.
— О, не мисля. — Бенджамин сниши глас, сякаш споделяше някаква голяма тайна. — Разбираш ли, знам какво са открили вещиците преди толкова много години. А ти?
Погледът на Матю се спря върху мен.
— Ще се обаждам — каза Бенджамин.
Връзката прекъсна.
— Обади се в лабораторията — настоях, мислейки единствено за Мириам.
Пръстите на Матю полетяха по клавиатурата.
— Крайно време беше да се обадиш, Матю. Какво точно да търся в твоята ДНК? Маркъс каза да гледам за репродуктивни маркери. Какво трябва да означава това? — Гласът на Мириам беше остър и раздразнен, абсолютно нетипично за нея. — Между другото, пощенската ти кутия прелива, а аз излизам в отпуска.
— В безопасност ли си? — с дрезгав глас попита Матю.