— Чуваш ли, тебе те викат! — гласът на Марио и най-после изплувах от мъртвите води на собствения си страх.
На сцената вече бяха изкарали двуетажна бутафорна изчислителна машина с разноцветни лампи, мигащи като гирлянди на коледен кипарис. Някакво джудже с изпъкнало чело и персийски чехли, облечено в цветовете на трикольора, щракаше по големите като магарешки уши клавиши, а Пипи с апломба си на застаряваща проститутка успяваше все пак да надвика ужасното тракане на машината:
— Мъдрият компютър Голем ХIV, мили деца, ще определи тримата печеливши, трите прекрасни награди от по хиляда мита в празничния тираж, посветен на републиката на младежта Урарту. Нека обаче преди това да благодарим на нашия баща и ръководител, и велик кормчия, Патриархът Кудрам, за грижите и щастливото детство, с което ни е дарил, и за високомъдрия указ, указващ на корпорацията за безалкохолни напитки и кинкалерия ТЮГО голямата чест да организира и провежда тъй наречената Вавилонска лотария за всеобща полза и добруване; нека сме му синовно благодарни!
— Вечна слава, вечна слава, вечна слава! — скандираха от всички страни изправени на крака щастливи лица, а само преди десетина години славата към Патриарха трябваше задължително да бъде придружена от слава към Господарката на големия дом, неутолимата Ерешкигал — това го изискваха каноничните формули на привичния за всеки иркалец ритуал на осанна. Ето обаче как времената се менят: фигурата на Бащата на инферналните народи се извисяваше все по-внушителна и свръхчовешка от големите като кораби плакати на празничните манифестации, юбилейни гранитни паметници и чудовищните стенописи в новопостроените храмове; силен и притегателен като Юпитер и красив като Десет, той е над всички, той е над всичко, той е Светлият герой Шулпае. В същото време Всяващата тревога се разтваряше постепенно в мрака на общественото съзнание, чезнеше някъде в тъмните коридори на нощния си палат, обърнат с кулите надолу, където се беше оттеглила в съня под балдахина на някакъв мъглив митологичен архетип, спокойна, че властта й се упражнява от такива вещи, лоялни и реални ръце — в ход беше една тиха подмяна и даже вътре в нейните светилища блестяха надписи цитати на Патриарха, негови бюстове и икони с неговия лик. И макар че, ако някой гласно изкажеше подобна кощунствена мисъл, директният слушател на нейната воля, скромният изпълнител пред завързаните й очи, този плах узурпатор, щеше да осъди веднага и собственоръчно да изпълни екзекуцията над оскърбителя — нима, ако пожелаеше, Господарката на земята, откъдето връщане няма, не можеше с едно отваряне на устата да накаже и унищожи цялото население заради нечие неподчинение, както по времената на древния Утнапищи, — но истината беше тази: хората вече се кълняха в Патриарха Кудрам, а не в Стопанката Ерешкигал… Така е може би, защото той е на светло и видим, а тя плува в съня на черните си коси и черните мъртви води на Хубур, но дали и неговата видимост, не е също привидност в Огледалния свят? Никой не е виждал Всяващата тревога с очите си, нито поне съпруга й Нергал, министър на социалните грижи и здравеопазването, но дали от друга страна Великият ни кормчия е нещо повече от умело изработена механична кукла, помахваща с петниста десница от балкона на Мавзолея, херметичен портокал с часовников механизъм, говореща глава, изрисувана с точки върху вътрешната повърхност на кинескопа, която с труд произнася думите на неизвестно от кого разписани доклади и укази, похвали и анатеми — кой е той всъщност? Символ, емблема, фетиш, плюшено куче с метални зъби, знаме, икона, ходеща мумия, дървен идол, обливан с благовонни масла, хранен с кръв, тежък облак, безличен глагол, двулична посредственост, параван на нечия двойно опосредствена и анонимна власт — на корпорация ТЮГО или някой още по-висок и недостижим кукловод, — а има ли значение всъщност? За народа е важно да има хляб и зрелища, както е казвал не веднъж и Патриархът, важно е да бъде залъгван редовно гладът и болната съвест, и тогава народът би могъл вечно да скандира:
— Вечна слава, вечна слава!
Пипи махна с ръка, подкани ни да спрем:
— Достатъчно, достатъчно, мили деца! Вие сте чудесни, но ето че джуджето Дългоноско е готово и ми подава индексите на щастливците. Я да видим…
Любодейката Шамхат подскача като обезумяла, отпуснатите й гърди се тресат, пляска се с ръце по бедрата като въшлива човекомаймуна йеху и крещи някакви цифри с неистов трудов ентусиазъм. На сцената бързо изтичват младеж и девойка с лъчезарни очи и пионерски възли. Публиката реве възторжено, все едно присъства на юнашки трибой — публиката винаги и навсякъде реве така, — а Пипи: