— А ако има по-долен свят от Иркала? Ако има син бик, върху когото е седнала костенурката с гранитна коруба? — пита Нор, докато стъпва заедно с всички останали върху белите и черни квадрати пред седящата статуя на нашия всеобщ баща, Великият стратег, подпрял с ръка каменната си глава; пита, не защото вярва на думите, а просто за да покаже, че ги е слушал все пак.
— Това ще е твоя работа да разбереш, приятелю, — отговаря Томаз Апологет с крива усмивка, спряна от жестокия вертикален белег на бузата.
— А вторият? Какво е искал да рече с втория си съвет към тебе Нудиммуд Предвидливия?
— Всъщност, точно заради него ни нарекоха Бесните. Приписваха ни поредица от атентати, смятаха, че готвим преврат — спомня си Томаз Морското куче, — а в същото време ние се ровехме в стари клинописи и нови статистически таблици, в проядени от мишките пергаменти и шифровани записки с химически молив, в прашни папируси и съобщения за вътрешно ползване от телеграфните агенции, в частните библиотеки на съвременни учени, приятели на четиримата ни професори, и в сухите пещери на яйцеглавите анахорети, където най-пламенните огнепоклонници откриха стотици безценни свитъци, заляти с восък, от времената, когато Иркала все още не е била пропаднала така дълбоко под Акад, а лъжата и демагогията не са били толкова сладки бонбони в устата на силните и на властните. „В началото е винаги словото“ се казва в първата мойсеева книга, „само ярката светлина спящия ще събуди“ каза Аманки Разумния на остров Дилмун и точно за това цели три години, три месеца и един ден ние, експертната група „Буря и натиск“, както сами се наричахме, с усърдното трудолюбие на възрастни миди изграждахме слоестата структура на Книгата.
Последно беше поставено пълното заглавие на истината: „История на долната земя Иркала, вчера и днес, разгледана детайлно, така да се каже под микроскоп, за да бъде открит вируса на разрухата, която пълзи като бавна ядрена реакция под земята и превръща целия свят в прегрят реактор, и да бъде посочено огнището на инфекцията, която бавно пъпли между нас и след която човечеството няма да остане същото“ — така пишеше на титулната страница. И действително за Иркала, този огромен разхерметизиран саркофаг, от който изтичаше трупната зараза, Иркала, светът на мъртвите, който без всякакво усилие, неподозирано за нас самите и вкоравените ни ръководители Анунаките, благодарение на Втория закон на термодинамиката, бавно, но неотклонно разширяваше сферата си на влияние, Иркала, бутилката, от която като радостно бойно отровно вещество беше изскочил демонът на ентропията, предвкусвайки сладката свобода на деградацията, бездуховността и безличието, закостенелостта, разложението и двуличието, подравнените мнения, изгорените подривни страници и размитите морални граници, нископоклонничеството, нискочелието и регреса, смазващата преса над всяко неспокойно съзнание, безсъзнателните социални рефлекси, корупцията, ерупцията на униформено и анонимно насилие, нелепите лозунги, залепналите от мълчание устни, пустите погледи, пълните лагери за другомислещи, ниските страсти, високите постове за немислещи, хлъзгави мозъци, тоталното отчуждение и безразличие, тоталния контрол над различните, фалшивите фасади, добре планираните засади, алкохолните и опиумни пари и непробудните кошмари, които, освен в нощите на всеки иркалец, през облаците и тунелите на вавилонските лабиринти се инфилтрираха в почвата, водите, въздуха, растенията, животните, камъните, душите и костите на хората от небесната твърд, така че действително за Иркала, но също и за Акад, който отдавна не беше рай, а постепенно се превръщаше в болен гигант, все по-често навестяван от диви духове, порочни и зли, по чиито улици все по-често бродеха призраци от Иркала и слънчеви затъмнения, за всичко това трябваха рентгенови думи, схеми и диаграми, за да бъдат разгадани скритите механизми на онази жестока космическа машина, която безжалостно мачкаше добрите и дребните, слабите и болните, мирните и благородните, но всъщност не прощаваше и на злите и властните, силните и богатите, гневните и коварните, мачкаше всички отново на глина, от която в началото на вековете Еа ни е създал, вдъхнал ни е живот и искрица от своята мъдрост, за да бъдат определени опорните точки в скелета на тази грандиозна месомелачка Намтар — „и самите богове са на нея подчинени“ — и бъдещия ден да вселенски демонтаж, а от металните й кости — стълба към Абраксас, за да стане ясно и ярко пред очите на слепите и пред очите на всички, за да бъде точно изпълнен вторият съвет на Аманки Разумния, за всичко това беше необходимо да се напише една синя като чуждо слънце Книга, която Нор държеше в ръцете си и разлистваше преди няколко часа.