Ей сега, като се напрягам, друго не мога да си припомня, освен че организираше походи от наивници и окаяници и водеше пилигримски групи чак до Синайската планина, където щели да намерят щастието си и атараксията в една полуразрушена свещена електроцентрала, като за компенсация по дългия път обилно ги гощаваше с лигави проповеди и евтини фокуси. А след гръмкия фалит на туристическата агенция „Търсачи на изгубеното щастие“ се заговори за някаква Книга с главна буква, която сам Господ бог Еа му я бил дарил, посредством нея да прозира праведния път и да насочва слабите духом по него, сиреч „да води стадото за носа“, както казват овчарите и вярно излезе. Защото на него, на тоя, дето е седнал до тебе, все това и винаги му се е щяло, все пред другите и винаги да стои, все председател да бъде, своего рода лидер на масите да се яви. Ама на, отново на камък удари — явно на всички вече им е дошло до гуша, както казват мандраджиите, дръпнали са му един хубав пердах, па са го натирили обратно долу, на родната земя Иркала… Май много ниско си паднал, а Сталкере, чак долу в Иркала? — засмя се като стомитова монета Аарон и поднесе ръката си към Томаз Теламон.
Братът на Бианка нищо не отговори, докато наблюдаваше с вертикални зеници как кръглоликият се изляга доволно пак на леглото. Нор усети пак глухото недоволство като топка пера в гърлото и преглътна, но много е трудно да преглътне и това, което ще чуе след малко:
— Както и да е. Да оставим кирливите ти ризи в миналото. Ама лошото е, че и сега сте я забъркали една… Тежка телесна повреда на полицейски робот от серията ТХХI — здраво може да загазите за това, господа.
— Какво? — преглъща Нор. — Робот?
— Наивността краси човека, но бива ли чак пък толкова! Ти да не мислиш, че действително си убил таен агент, а драги?… Въпрос към отбора на знаещите: щеше ли да е жив все още нашият герой, ако действително беше убил таен гал? Браво, деца, точно така! Естествено, че на полицията не й пука много за някакъв си робот. Има десетки иркалски родилни домове, специализирани в безплатното и качествено възпроизводство на този артикул. На полицията за съвсем друго й пука. Загрявате ли?
— Кажи какво искаш? — попита студено Сталкер, подръпвайки с бавност, причиняваща болка, меката част на дясното си ухо.
— Чакай, чакай! Полудяхме ли и двамата, кой е той всъщност, че да разговаряме с него? — прекъсна го Нор.
— Познавам го — Сталкер говори с поглед, залепен към една рисунка на стената, върху която тъмносиньо магаре с обърнати нагоре крака грее в жълто небе над гора от безлисти дървета, обсипани с усмивки и продълговати плодове, — познавам го от Акад. Урежда пътуванията си дотам и обратно срещу контрабандни подаръчета и удобни доноси за майор Бруно Ясперс и няколко други по-къси клечки от полицията и СС. Двоен играч, но на дребно: опитва се да угодничи и на сивите акадски плъхове, и на черноликите щурмоваци на Ерешкигал. Вре се навсякъде — на аристократични градински увеселения, в полулегалните клубове на кибернетици и футуролози и сред пласьорите на пурпурни сърца в пушилните на анаша, за да дочуе нещо неизвестно и апетитно за службите, но най-многото, което е постигнал досега, е презрението и на едните, и на другите … Общо взето виждаш един обикновен мръсник и сребролюбец на име Аарон.
— Винаги на вашите услуги … — с ръка на гърдите се поклони бижутерът, лежейки под стенния часовник с четири стрелки от рибешки гръбнаци, поклони се раболепно и иронично.
— Но това е … — стъписа се Нор от откритието, че това е същият онзи евреин от „Носталгия“, който на финала изглеждаше толкова достолепен и внушителен, а сега сякаш беше се смалил, превърнат от ловците на черепи в жалка имитация на самия себе си.
— Значи се досети, драги, — погледна той към Нор с бялото на очите си, оставайки с лице обърнато към Томаз. — Да, аз участвах във филма ви, само че там се наричах Иаков. И какво от това? Много се радвам, че този шантав и антидържавен филм, както се оказа по-късно, така и не видя бял екран. Може би щях да бъде герой, но изпечен жив върху ламаринения покрив на летището като шестте глупави момченца от Вавилон. Не, мерси, хиляди благодарности, но аз съм си един обикновен човек, както рече одеве и твоят приятел Сталкер, а ти тогава, кой знае защо, реши да ме превръщаш в символ на доблестта пред лицето на смъртта. Не върви това, драги, не върви. Не разбираше ли, че изневеряваш на житейската правда? Ами че аз въобще не съм такъв. Учудваш се сега като ме гледаш, нали? С такива като тебе, дето залъгват себе си и околните, че киното не е инструмент за идеологическо каляване на масите, а магическо средство за опитомяване на сънища, както ти ни внушаваше тогава, накрая винаги се получава така: разминаване между изкуство и действителност, между фантазно и реално, между роля и изпълнител — такива остават винаги учудени накрая. Но не и аз, драги, не и аз. Аз въобще не съм такъв… Е, вярно, подлъгах се тогава да участвувам най-вече заради доброто заплащане и суетното изкушение да видя собственото си лице върху екран от тридесет стъпки. Сега обаче съм много по-добре, търговията по вода върви, никой не ме знае, трудовите хора не ме сочат с пръст по улиците, а не те ли знаят, все едно че си невидим. И да знаеш, има келепир в тая работа: по-евтино е едно затваряне на очите за невидим, а и други неща не са срамни. — Мехурчета от гъста слюнка се пукат в ъгълчетата на устните на Аарон, ставите на къщата поскърцваха от влага и алчност, навън е нощ. — Ето, например, последния път внесох в Иркала прекрасен акадски идол — Златния телец го наричат поклонниците, — колкото две крини с жълтици тежи, злато най-чиста проба, двайсет и два карата, да не говорим за изработката, да не говорим за антикварната стойност, — и никакво мито, разбираш ли, никакво мито. Но казано е: „чисти сметки — добри приятелства“ и „голяма услуга добра отплата иска“, а щом е казано, трябва и аз да се замисля нещо да подготвя за Майора, с нещо да го зарадвам, както си му е редът и както е разумно. Какво срамно има тук? Че то как иначе, можеш ли две семейства другояче да ги изхраниш — едното тук, второто в Акад, — девет деца общо — показва той със свит палец меките си като голи охлюви пръсти, — девет деца, драги, на моите плещи лежат, пък нали и някои други разходи възникват — намига накрая.