— Довиждане Аароне, или Иаков, или господин еди кой си — Нор се изправи и му посочи вратата. — Ти може въобще да не си такъв, за какъвто те вземах, но и аз не съм вече такъв, какъвто ме помниш, и вече нямам какво да губя. Писнаха ми твоите истории и те приканвам за последен път да напуснеш. ще броя до шест, а после вероятно ще съжаляваш. Едно…
Пухкавите му устни със засъхнали мехурчета в ъгълчетата се разтегнаха ехидно и мазно към огромните му боксьорски уши, човекът не се притесняваше особено:
— Много си нелюбезен, драги, много. Май ти казах преди малко, че тази квартира по право се пада на мен. Слушай сега: първо — твоите другарчета Ирена и Марио срещу известно обезщетение от един истанбулски чорапогащник, два пакета американски цигари „Марлборо“, пет мита във вид на купони за бяла халва и кафе и няколко споделени съображения за твоята неблагонадеждност, предпочетоха да се преместят в панелните емсевистки общежития, независимо от близостта на черните комари от блатата и белите ридове. Второ — хазяйката, старата труженичка от рибарската задруга Брада Лилит, анулира в присъствието на двама съседи свидетели и черния котарак Цезар всякакви обязаности към родоотстъпника Нор Урнаму. Трето — Моника — не ме гледай така, драги, казах ти вече, че такива като тебе остават винаги учудени накрая, — та Моника ме помоли, тъй като прецени, че съм истински джентълмен с възможности и връзки — това жените лесно го подушват — да й уредя билет за самолета за Мегадон и сигурно вече се разхожда по жълтите павета пред Народния дворец на Сиринкс. Аз естествено не я питах защо си тръгва сама, обвита в мълчание и нещо като отмъщение, но е ясно, драги. Съвсем ясно е, че е глупаво и трудно твърде дълго да вървиш по общи релси с един неудачник, един от тези, които задължително губят играта, тези, които ги хвърлят за храна на лъвовете или просто на бунището, тези, които са многото в живота, но рано или късно биват смачквани на тор за победители. Така че — и това е четвъртото — не аз, а ти, драги, ще изчезнеш оттук яко дим, но…
Нор се хвърли напред като нападател от една непозната в Иркала игра. Желязната белезница на томазовите пръсти се вкопчи в китката му. Бясната злоба, която гореше по порестите бузи на Аарон, изгасна бързо и добре потушена. Гласът му отново омекна като спукана гума, пружината, скрита в тестеното му тяло се отпусна, и той допълни с насочен към тавана показалец: