– Очите му са прекалено малки за водещ. По-скоро става да съобщава прогнозата за времето.
– Има звучен глас – беше казал Ей Джей.
– Ако такъв мъж ти каже, че бурята е отминала, определено ще му повярваш. Дори ако все още стоиш мокър до кости под дъжда – бе добавила Ник.
Ей Джей прекъсна флирта му със сестрата.
– Дан. Мислех, че ще се обадят на жена ти – натърти демонстративно той.
Дениъл се закашля.
– Тя не се чувства добре заради времето, затова дойдох аз. Как си, старче?
Наричаше го така, въпреки че бе пет години по-възрастен от Ей Джей.
– Загубих единствената си възможност да забогатея и лекарката каза че ще умра, но с изключение на това се чувствам чудесно – отвърна Ей Джей. Успокоителните му бяха дали перспектива и го караха да гледа на станалото някак отвисоко.
– Супер. Да вървим да пийнем!
Дениъл се обърна към сестра Джил и ѝ прошепна нещо в ухото. Когато ѝ подаде книгата, Ей Джей успя да види, че бе написал вътре телефонния си номер.
– "Хайде, владетелю на виното!"[24] – провикна се Дениъл, запътвайки се към изхода.
Въпреки че обичаше книгите и притежаваше книжарница, Ей Джей не се интересуваше особено от писателите. Смяташе, че са разхвърляни, нарцистични, глупави и принципно неприятни хора. Опитваше се да избягва срещите с тези, написали книгите, които харесваше, от страх, че личността на авторите ще съсипе впечатлението от творбите им. За щастие не харесваше книгите на Дениъл Париш, дори и най-известния му първи роман. Що се отнасяше до личността му като мъж... Е, той забавляваше Ей Джей. Всъщност трябваше да признае, че Париш бе един от най-близките му приятели.
– Вината е изцяло моя – каза Ей Джей след втората си бира. – Трябваше да я застраховам. Трябваше да я съхранявам в банка. Не трябваше да я изваждам пиян. Независимо кой я е откраднал, не мога да кажа, че съм абсолютно невинен и не съм го улеснил.
Алкохолът в съчетание с успокоителните го бе настроил мелодраматично. Дениъл му напълни отново чашата от голямата кана с бира, която бяха поръчали.
– Не прави това, Ей Джей. Не се самообвинявай – каза той.
– Знаеш ли какъв е смисълът на станалото? Това е сигнал за пробуждане. Определено ще спра да пия.
– Веднага след тази бира – отбеляза Дениъл.
Двамата вдигнаха чашите си и се чукнаха. Гимназистка с късо изрязани дънкови панталонки, които разкриваха почти цялото ѝ дупе, мина покрай тях. Дениъл вдигна чашата си и подвикна към нея:
– Страхотен тоалет!
Момичето му показа среден пръст.
– Трябва да спреш да пиеш. Аз трябва да спра да изневерявам на Исмей – каза Дениъл. – Но после виждам чифт панталонки като тези и решителността ми се изпарява. Тази вечер се държах като идиот. Сестрата! Тези панталонки!
Ей Джей отпи от бирата си.
– Как върви книгата?
Дениъл сви рамене.
– Книга като книга. Ще си има страници и корица. Ще има сюжет, герои и завръзка. Ще отразява години, преминали в обучение, усъвършенстване и практикуване на уменията ми. И въпреки всичко ще бъде по-слабо приета от първата, която написах на двайсет и пет.
– Горкото копеле – каза Ей Джей.
– Доста съм сигурен, че ти си този, който ще спечели титлата "Горкото копеле на годината", старче.
– Какъв късметлия съм, а?
– Едгар Алън По е слаб писател, знаеш ли? А "Тамерлан" е най-лошото, което е писал. Досаден подражател на лорд Байрон. Щеше да бъде различно, ако имаше първото издание на нещо поне донякъде прилично. Трябва да се радваш, че се отърва от този боклук. И без това ненавиждам колекционерските издания. Хората получават купища пари за някакви уж специални хартиени трупове. Идеите са тези, които притежават истинската стойност, приятелю. И думите – каза Дениъл Париш.
Ей Джей довърши бирата си.
– Вие, сър, сте идиот.
Разследването продължи месец, което в Алис Айлънд е равно на година. Ламбиаз и екипът му не откриха никакви полезни физически доказателства на местопрестъплението. Освен че бе изчистил остатъците от виндалу и бе изхвърлил бутилката от вино, престъпникът явно бе заличил и всички отпечатъци от апартамента. Полицаите разпитаха служителите на Ей Джей, както и малцината му приятели и сродници, които имаше в Алис. Тези разпити не доведоха до нищо особено полезно като информация. От нито една книжарница и аукционна къща не докладваха за появата на ново копие на "Тамерлан". (Разбира се, знаеше се, че аукционните къщи умеят да пазят тайна за подобни неща.) Разследването стигна до задънена улица. Книгата бе изчезнала и Ей Джей знаеше, че никога повече няма да я види.
24
Из "Антоний и Клеопатра", действие II, сцена 7, У. Шекспир. Събрани съчинения. Т.4, изд. "3.Стоянов", 1998. Прев. Валери Петров.