После харизаният кон се разплака.
– Съжалявам. Наистина съжалявам.
– Всичко е наред, Бойд.
– Какво ми има? Циркът беше забавен, нали? Не съм чак толкова лош.
– Беше страхотно. Циркът беше много оригинална идея.
– Но сигурно има причина, поради която не ме харесваш. Бъди честна с мен.
Амелия имаше купища причини да не го харесва, особено в този момент. Избра една.
– Помниш ли как ти казах, че работя в издателство, а ти отвърна, че не си падаш много по четенето?
– Значи си сноб – заключи той.
– За някои неща предполагам, че наистина съм. Виж, Бойд, на работа съм. Трябва да тръгвам – затвори телефона Амелия. Не беше суетна, а и определено не държеше на мнението на Бойд Фланаган. Пък и той всъщност не говореше на нея. Просто бе най-прясното му разочарование. Тя също имаше своите разочарования.
Беше на трийсет и една и мислеше, че досега трябваше да е срещнала някого.
И все пак...
Позитивната страна на Амелия вярваше, че е по-добре да си сам, отколкото с човек, който не споделя твоите интереси и ценности. (Така е, нали?)
Майка ѝ обичаше да казва, че романите са съсипали представите ѝ за истинските мъже. Това твърдение обиждаше Амелия, защото намекваше, че чете само книги с класически романтични герои. Не че имаше нещо против някой роман с романтичен персонаж от време на време, но вкусовете ѝ бяха много по-разнообразни от това. Нещо повече, обожаваше образа на Хъмбърт Хъмбърт[5], но определено не го желаеше за свой житейски партньор, гадже или дори случаен познат. Изпитваше същото към Холдън Колфийлд, мистър Рочестър и мистър Дарси[6].
Табелата на верандата на пурпурната къща във викториански стил бе доста изтрита и Амелия за малко да я подмине.
АЙЛЪНД БУКС
Предлага ексклузивно качествена литература в Алис Айлънд от 1999 г.
Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят[7].
Вътре младо момиче седеше зад касата и четеше новия сборник с разкази на Алис Мънро[8].
– О, как е книгата? – попита Амелия. Обожаваше Мънро, но освен през отпуската си рядко имаше време да чете книги, които не бяха свързани с работата ѝ.
– Искат ни я в училище – отвърна момичето, сякаш това отговаряше на въпроса.
Амелия се представи като агент по продажбите от "Птеродактил Прес" и момичето, без дори да вдигне глава от страницата, посочи разсеяно зад себе си.
– Ей Джей е в офиса си.
Купчини от предварителни копия на книги, някои дори неподвързани, които издателите предоставят на книжарите и журналистите с рекламни цели, бяха струпани от двете страни на коридора и сякаш всеки момент щяха да се срутят. Амелия изпита познатото чувство на отчаяние. Голямата торба, метната на рамото ѝ, съдържаше някои бъдещи допълнения към купчините на Ей Джей и каталог, пълен със заглавия, които трябваше да представи и да се опита да продаде. Тя никога не лъжеше за книгите от списъка си. Обикновено намираше да каже нещо хубаво за всяка една или ако не успееше, нещо положително за корицата ѝ, а ако се провалеше и в това, за автора или за сайта на автора. И затова ми плащат големите пари, казваше си понякога сама на себе си. Печелеше по 37000 долара на година с вероятност и за бонуси, въпреки че никой с нейната работа не бе изкарвал бонус от много дълго време.
Вратата към офиса на Ей Джей Фикри бе затворена. Амелия бе на половината път до нея, когато ръкавът на пуловера ѝ се закачи за една от купчините и стотина книги, може би дори повече, се стовариха на пода с оглушителен трясък. Вратата се отвори и Ей Джей Фикри се подаде от офиса си. Погледът му се втренчи в хаоса на земята и после се премести към тъмнорусата гигантка, която истерично се опитваше да подреди отново на купчина разпилените книги.
– Коя, по дяволите, сте вие?
– Амелия Ломан.
Тя натрупа един върху друг още десетина тома и половината от тях паднаха в същия миг на пода.
– Оставете – каза Ей Джей. – Тези неща не могат да се подредят. Не помагате. Моля, вървете си.
Амелия се изправи. Беше поне десет сантиметра по-висока от него.
– Но ние имаме среща.
– Нямаме среща – отвърна Ей Джей.
– Имаме – настоя Амелия. – Пратих ви имейл миналата седмица за зимния ни каталог. Отвърнахте, че е удобно да ви посетя или в четвъртък, или в петък следобед. Писах ви, че ще дойда в четвъртък.
6
Холдън Колфийлд - героят на Селинджър от "Спасителят в ръжта"; мистър Рочестър – герой от "Джейн Еър", Шарлот Бронте; мистър Дарси – герой от "Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин. –
7
Перифраза на стихотворението на Джон Дън (1572-1631) "Никой човек не е остров". –
8
Алис Мънро (