Написа есемес на шефа си в Ню Йорк.
Май няма да имаме поръчки от Алис Айлънд: -(
Той ѝ отвърна: Не се тормози. Клиентът е дребен, а и поръчките оттам са най-вече през лятото, когато идват туристите. Собственикът на книжарницата е странен, но и Харви продаваше по-добре пролетно-летния каталог. И с теб ще стане така.
В шест часа Ей Джей каза на Моли Клок да си тръгва.
– Как е новият сборник на Мънро? – попита той.
Тя изпъшка.
– Защо всички днес ме питат това?
Имаше предвид само Амелия, но Моли обичаше да говори с обобщения.
– Предполагам, защото го четеш.
Тя изпуфтя отново.
– Добре. Хората са... не знам, прекалено много хора понякога.
– Мисля, че това е голяма част от философията и на самата Мънро.
– Не знам. Предпочитам старите автори. Ще се видим в понеделник.
Нещо трябва да се направи с Моли, помисли си Ей Джей, докато обръщаше табелата със знака "ЗАТВОРЕНО" към улицата. Независимо че обичаше да чете, тя бе ужасен продавач. Работеше обаче само по няколко часа, не крадеше, пък и бе много досадно тепърва да се обучава нов човек. Ник я бе наела, значи бе видяла нещо в нацупената мис Клок. Може би следващото лято Ей Джей щеше да събере сили да я уволни.
Изрита останалите клиенти навън – най-неприятни му бяха младежите от групичката, учещи органична химия, които не бяха купили нищо, но висяха в секцията със списанията от четири часа; освен това бе почти убеден, че един от тях бе запушил тоалетната. После се захвана с касовите бележки, задача, която бе точно толкова потискаща, колкото и звучеше. Най-накрая се качи на горния етаж, в апартамента, в който живееше. Пъхна кутия с готово замразено виндалу[11] в микровълновата.
Девет минути, според указанията на кутията. Докато стоеше пред фурната, се замисли за момичето от "Птеродактил". Приличаше на пътешественичка във времето, някъде от 90-те години на XX век, от Сиатъл, със своите галоши с десен на котвички и рокля на цветя, която сякаш бе взела от баба си, с пухкавия си бежов пуловер и дълга до раменете коса, подстригана като че ли от приятеля ѝ в кухнята на апартамента им под наем. Приятелка? Не, приятел, реши той. Подсети го за Къртни Лав, когато бе омъжена за Кърт Кобейн. Грубите, плътно свити розови устни казваха "Никой не може да ме нарани", но нежните сини очи ги опровергаваха: "Да, можеш и вероятно ще го направиш". И той бе накарал това голямо, пухкаво като глухарче момиче да се разплаче. Добра работа, Ей Джей.
Мирисът на виндалу ставаше по-силен, но имаше още седем минути и половина.
Нуждаеше се от някаква задача. Нещо физическо, но не напрягащо.
Слезе в мазето, за да нареже и подреди кашоните от книги. Нож, рязане. Смачкване. Слагане. Рязане. Смачкване. Слагане.
Ей Джей съжаляваше за държанието си с агентката. Някой трябваше да му каже по-рано, че Харви Роудс е умрял.
Рязане. Смачкване. Слагане.
Някой вероятно му бе съобщил. Той бегло преглеждаше имейлите си, никога не отговаряше на телефонните обаждания. Имало ли е погребение? Не че би отишъл. Едва бе познавал Харви Роудс. Очевидно.
Рязане. Смачкване. Слагане.
И все пак... Бе прекарал доста часове с този мъж през последните шест-седем години. Бяха говорили само за книги, но какво е по-лично в живота от книгите?
Рязане. Смачкване. Слагане.
А и колко рядко се случва да срещнеш човек, който има същите литературни вкусове като теб? Единственият спор между тях бе за Дейвид Фостър Уолъс[12].
Беше по времето, когато Уолъс се самоуби. Ей Джей намираше тона на надигналите се благоговейни възхвали по негов адрес за напълно непоносим. Човекът бе написал приличен роман (макар и прекалено дълъг и направен така, че да се харесва), няколко скромни, но проникновени есета и почти нищо друго[13].
– "Безкрайна шега" е шедьовър – каза Харви.
– "Безкрайна шега" е изпитание за издръжливост. Щом си успял да я прочетеш докрай, нямаш друг избор, освен да кажеш, че я харесваш. Иначе ще трябва да приемеш факта, че си пропилял напразно седмици от живота си. Има стил, да, но липсва съдържание, приятелю.
Лицето на Харви пламна и той се наведе над бюрото.
– Казваш това за всеки писател, роден в същото десетилетие като теб!
Рязане. Смачкване. Слагане. Завързване на купчината.
Когато се върна в апартамента си, виндалуто вече бе изстинало. Ако подгрееше отново тази пластмасова купа, вероятно щеше да хване рак.
11
Виндалу – индийско ястие, произлизащо от южния щат Гоа. Терминът идва от португалското
12
Дейвид Фостър Уолъс
13
През 2012 г. излиза и романът "The Pale King" – сглобен от черновите, намерени след самоубийството на Уолъс. Романът е сред тройката финалисти за наградата "Пулицър" през същата година, но журито не присъжда наградата на никого. –