Отнесе кутията до масата. Първата хапка прогори стомаха му, толкова бе люто. Втората хапка го вледени. От трън та на глог. Метна кутията към стената. Колко малко бе означавал той за Харви и колко много бе означавал Харви за него.
Проблемът на това да живееш сам е, че се налага и сам да разчистваш след себе си.
Не, истинският проблем на това да живееш сам е, че на никого не му пука дали си разстроен, или не. Никой не се интересува защо трийсет и девет годишен мъж мята пластмасова кутия с виндалу из стаята като побесняло малко дете. Наля си чаша червено вино. Сложи покривка на масата. Отиде в дневната. Отключи стъклената витрина с контролиран въздух – така предпазваше от щетите на времето най-голямото си съкровище – и извади "Тамерлан" от нея. Обратно в кухнята, постави книгата на масата пред себе си, близо до мястото, където сядаше Ник.
– Наздраве, загубеняко – каза той на тънкото томче.
Пресуши чашата си. Наля си още една и след като изпи и нея, си обеща, че ще прочете някоя книга. Може би някоя любима, като "Старото училище" на Тобаяс Улф[14], въпреки че най-вероятно щеше да запълни по-добре времето си с нещо ново.
За какво му бе говорила онази търговска представителка? "Късно разцъфване", хъм... Наистина мислеше онова, което бе казал. Нямаше нищо по-ужасно от сълзливи мемоари на овдовели мъже и жени. Особено ако си вдовец като самия Ей Джей, а той бе такъв през последните двайсет и един месеца. Агентката бе нова, не беше нейна вината, че не знаеше за неговата досадна лична трагедия. Боже, как му липсваше Ник. Гласът ѝ и шията ѝ, и дори проклетите ѝ подмишници. Боцкаха като котешки език и в края на деня миришеха точно като мляко, което всеки момент ще се вкисне.
Три чаши по-късно припадна на масата. Беше висок само метър и седемдесет и тежеше шейсет и три килограма, и дори не бе изял замразеното си виндалу, за да се подкрепи след целия ден работа. Тази нощ на купчинката му с книги за четене нямаше да се появи ново томче.
– Аджай – прошепна Ник. – Върви в леглото.
Най-накрая, поне сънуваше. Смисълът на цялото пиене бе да стигне до това място.
Ник, призрачната съпруга от пиянския му сън, му помогна да се изправи на крака.
– Направо е жалко, откачалко моя. Знаеш го, нали?
Той кимна.
– Замразено виндалу и петдоларово червено вино.
– Поднасям уважението си към традициите на моите предци.
Заедно с призрака се добраха до спалнята.
– Поздравления, мистър Фикри. Превръщаш се в bona fide[15] алкохолик.
– Съжалявам – каза той.
Тя го положи в леглото. Кестенявата ѝ коса бе оформена в къса хулиганска момчешка прическа.
– Подстригала си се. Странно е.
– Беше ужасен с това момиче днес.
– Заради Харви.
– Очевидно – каза тя.
– Не ми харесва, когато хора, които познавам, умират.
– Затова не уволняваш и Моли Клок, нали?
Той кимна.
– Не можеш да продължаваш така.
– Мога – сопна се Ей Джей. – И преди е било така. И така ще бъде.
Тя го целуна по челото.
– Предполагам, че това, което казвам, е, че не искам и ти да си мъртва.
Ник си бе тръгнала.
Никой не бе виновен за инцидента. Ник бе закарала писател до дома му след следобедно литературно събитие. Сигурно бе бързала да хване последния автомобилен ферибот за Алис. Вероятно бе кривнала, за да не удари някой елен. А може да си бяха просто зимните пътища на Масачузетс. Нямаше как да се разбере. Полицаят в болницата го бе попитал дали е имала склонност към самоубийство.
– Не – отвърна Ей Джей. – Нищо подобно.
Беше бременна във втория месец. Още не бяха казали на никого. И преди се бяха разочаровали. Ей Джей стоеше в чакалнята пред моргата и му се искаше да бяха казали на хората. Поне щяха да са имали кратък период на щастие, преди дългия период на... Още не знаеше как да нарече това.
– Не, не беше склонна към самоубийство – Ей Джей се умълча. – Беше ужасен шофьор, но мислеше, че не е.
– Да – каза полицаят. – Никой не е виновен.
– Хората обичат да казват такива неща – отвърна Ей Джей. – Но все пак някой е виновен. Грешката е била нейна. Толкова е глупаво. Каква гигантска глупост е направила. Какъв тъп ход а ла Даниел Стийл, Ник! Ако това беше роман, щях веднага да спра да го чета. Щях да го метна в стената.
Ченгето (който не си падаше особено по четенето, като изключим някой комерсиален трилър на Джефри Дивър[16], когато бе във ваканция) се опита да върне разговора обратно към реалността.
14
Тобаяс Улф
15
От лат. ез. – буквално "с добра воля, добросъвестно". Тук в смисъл на "истински, завършен". –
16
Джефри Дивър