Скоро градът се превърна в същинска лудница. Улиците се изпълниха с народ.
Но мъжете пазеха голямата новина за накрая.
— Червенокожите са подстрекавани от бели хора — заговори бавно Сам Пънч, водачът на петимата негодници. — Забелязахме бяла жена, която вървеше начело на младите воини…
Той направи многозначителна пауза. През множеството премина тих шепот. Кметът Ласко вдигна ръка и тълпата утихна.
— Истина ли е това, мистър Пънч? — попита недоверчиво той. — Разкажете ни по-подробно какво видяхте.
— Ами… Пленихме един арикара — отговори с добре изиграно колебание Сам Пънч. — Не беше много лесно да изтръгнем истината от устата му. Затова трябваше и ние да положим известни усилия. За съжаление…
— Няма какво да го усукваш! — изръмжа гневно един гражданин. — Тия червени кучета заслужават да бъдат избесени. Те…
Думите му заглъхнаха в буря от одобрителни викове. Хората бяха извън себе си от ярост. Кметът едва успя да въдвори ред.
— Тази бяла жена се казва Дуна — продължи Пънч предварително съчинената си реч. Говореше, без да се напряга. — Не знаем как, но е успяла да направи от мирните арикара опасни грабители и подпалвачи. Вари им някакви тайнствени питиета и ги омагьосва с какви ли не заклинания. Всички шамани са на нейна страна. Тази ужасна жена е станала нещо като царица на арикара. Наричат я княгиня и всички я слушат. Тя води мъжете в боя. Сега си има съучастник и той навярно е самият дявол. Индианците го боготворят. Това успяхме да измъкнем от пленения арикара. Името на помощника й е Ласитър…
Отново се надигна врява. Хората викаха един през друг. Кметът помоли шерифа да влязат в офиса и спокойно да поговорят за променената ситуация. Ърл Бенън махна с ръка.
— По-добре е да отидем при Чели, Албърт.
Когато бяха насаме, двамата си говореха на ти и се наричаха на малко име. Но пред хората строго спазваха официалните обръщения мистър, сър или шериф.
— Окей, Ърл! Ще дойда след малко. Хапни си добре и не бързай. Сега не е време за прибързани действия. Считам, че трябва да удвоим предпазливостта си.
— Умирам от глад! — изръмжа шерифът. — Ще те чакам, Албърт.
— Добре, до скоро. Трябва да се погрижа за госта си. Нали знаеш, че богаташите са доста капризни. А тъй като мистър Мотола възнамерява да вложи доста пари в нашия град, аз трябва колкото се може по-бързо да му обясня, че няма причина за безпокойство. Иначе ще му се разтреперят краката и ще хукне да бяга по-далеч оттук.
— Въобще не ме е грижа за това — измърмори шерифът Бенън и тръгна към ресторанта на Чели.
Албърт Ласко се отправи към великолепната си къща, където нетърпеливо го очакваше високият гост.
— Как мина? — осведоми се Вито Мотола. — Хората от града май се хванаха на въдицата. Какво точно се случи?
Албърт Ласко си наля чаша уиски.
— Няма причини за безпокойство, Вито — отговори той. — Всъщност всичко върви като по вода.
— Вървеше — поправи го Вито Мотола. Красивият и извънредно елегантен мъж идваше от Бостън. — Нали те познавам, Алберто! По лицето ти се вижда, че си разтревожен. Какво стана? Разкажи ми всичко приятелю!
— Четирима от нашите са мъртви — отговори мрачно Ласко. — Появил се е някакъв тип на име Ласитър. Нямаме понятие откъде идва и какво търси по нашите места. Възможно е с жена ти да замислят нещо. Първо застреля Фред Никълс и братята Рашър. После Пекъс Джо, един от най-добрите ни следотърсачи. Засега няма кой да го замени. Четирима за една нощ, Вито! Честно казано, това много ме тревожи. Твоята Дуна се е свързала с много опасен човек…
Лицето на Мотола се помрачи.
— Откъде знаеш всичко това? Не вярвам Пънч да ти го е разказал пред всички на улицата.
— Той дойде при мен още преди час. Подучих го какво да прави пред гражданите.
— А как е било в действителност?
— Ласитър съвсем сам е убил Никълс и двамата братя. Пекъс успял да го хване, но в последната минута всичко се обърнало. Пънч твърди, че въобще не проумява как е станало. Той и хората му нищо не могли да направят. Били твърде далеч.
— Защо скаутите чейени не са ни съобщили нищо за тоя тип? Сигурно е нов в тази област.
— След няколко часа ще знаем повече, Вито. Ела да излезем. Нека хората да те видят. Смятам, че това ще е от полза и за двама ни. Ще идем в ресторанта да се запознаеш с шерифа. Той е решил да се срещне с вождовете на арикара.
Вито Мотола тихо подсвирна.
— Това е чудесна възможност да настроим населението още повече срещу индианците. Как смяташ?