Дуна го изпрати със сълзи на очи, но не направи опит да го задържи. И тя, и всички останали много добре разбираха, че планът му е опасен, но и изключително разумен. Някой трябваше на всяка цена да се осведоми какво става в града и какво е настроението там. Освен това Ласитър възнамеряваше тайно да се свърже с шериф Ърл Бенън. Арикара смятаха, че той е справедлив човек и на него може да се разчита.
Ласитър не напредваше бързо на упоритото старо муле, но това не го тревожеше особено. Щеше да бъде доволен да стигне в града, преди да се стъмни. Така нямаше да го забележат твърде много любопитни очи. На следващия ден хората ще свикнат с физиономията му и няма да му обръщат внимание.
От време на време животното се инатеше и просто спираше. Съгласяваше се да тръгне едва когато Ласитър слизаше и тръгваше пеш покрай него. Беше много приятно да се ходи с тези меки ботуши, които съвсем приличаха на индианските мокасини. Понякога арикара използваха опита на белите хора, и то много умело. Умен народ бяха тези индианци, сръчни и добри работници. Някога племето наброявало повече от 30 хиляди души, но епидемия от едра шарка покосила голяма част от тях. Останали не повече от 2000 души, които едва успели да погребат мъртъвците си. Междувременно племето се беше съвзело и полагаше основите на новия си живот. При това арикара никога не бяха враждували с белите хора и се опитваха да вземат от тях всичко най-добро.
Само някой глупак би повярвал, че точно тези индианци ще въстанат срещу белите. Дори ако ги нападнеше някой, те щяха само да се отбраняват, но никога не биха атакували когото и да било. Те по-скоро биха се обърнали към съда, отколкото да изровят томахавката на войната. Арикара бяха умен народ.
Ърл Бенън беше подходящият човек, с когото би могъл да разговаря, но нямаше да бъде лесно да се приближи до него. В града имаше и съдия — любезен стар джентълмен, когото всички наричаха чичо Джонатан. Той обаче решаваше единствено по-дребни проблеми. Когато се случваше нещо по-значително, той препращаше делото на централната власт в Бисмарк.
Ласитър беше узнал това от арикара. Индианците гледаха на него с огромно уважение. За тях той беше свръхчовек, велик воин, изпратен от небето да поведе малкия им народ към по-добро бъдеще. В него и в Дуна беше цялата им надежда. Сърцата им бяха изпълнени с дълбока вяра, че доброто непременно ще победи злото…
Олд Биър Мен не преувеличаваше, когато твърдеше, че братовчед му Ийгъл Мен е един от най-добрите индиански лекари. Междувременно Ласитър узна защо се наричат така. Всеки от индианските вождове и шамани посвещаваше цялото си същество на някое растение или животно. При тържествени случаи той обличаше съответните одежди.
Ласитър беше възхитен от това, което видя у арикара.
Особено го впечатли начинът, по който шаманът Ийгъл Мен излекува ранения Алекс Мосли. Старецът се възстанови учудващо бързо. След ден-два щеше да стане от леглото. Това потвърди и Ийгъл Мен, който всеки път обличаше костюма си на орел, когато се навеждаше над постелята на Алекс Мосли.
Дали този мършав старец наистина се казваше Алекс Мосли?…
Ласитър беше почти сигурен, че се касае именно за Жан Лафит, търсения от канадското правителство престъпник. Описанието напълно съвпадаше.
По едно време мулето отново спря. Ласитър погледна напред и това, което се разкри пред очите му, веднага го върна в реалността.
Беше стигнал една от онези многобройни котловини, които като огромни сиви гущери прорязваха великолепните зелени гори. През долината, която се простираше пред Ласитър, яздеше някакъв мъж. Той очевидно отиваше към индианските селища.
Ласитър беше в сянката на големите ели и самотният ездач не можеше да го види. Затова скочи от седлото и застана плътно до муцуната на мулето си, готов да затисне с ръка ноздрите му, ако своенравният му другар реши да изреве по никое време. На тези животни не можеше да се разчита!
Внезапно на отсрещния край на долината, откъм гърба на непознатия ездач, се появиха няколко мъже на коне. Разстоянието помежду им беше около две мили. Вдясно и вляво от него изникнаха още конници — общо шест души. Те явно замисляха нещо срещу самотния ездач.
Ласитър реагира инстинктивно. Макар че нямаше и понятие от това, което се разиграваше отсреща, той не можеше да допусне пред очите му да се стигне до подобна неравна борба. Според силите си щеше да се опита да я предотврати.