Метна се на седлото и пришпори мулето, но упоритото животно точно в решителния момент отказа да се подчини. В този миг долу в падината се разнесоха първите изстрели. Непознатият мъж скочи от коня си и се хвърли встрани с бързината на змия. Така успя да избегне първите куршуми.
Шестимата ездачи препуснаха от всички страни към него, стремейки се да го обкръжат. Но човекът изчезна между гъстите храсти от жълтуга, които растяха наоколо.
Противниците му продължиха стрелбата. Явно бяха сигурни в успеха си. В тази равна местност нямаше спасение. Ниските храсти не предлагаха достатъчно прикритие.
Ласитър не знаеше що за човек е този, когото възнамеряваше да защити, но на всяка цена искаше да предотврати безмилостното убийство. Той се приведе напред, притисна устни до ухото на упоритото четириного и изкрещя с все сила. Мулето подскочи и препусна като ухапано от стършел. Ласитър с усилие се задържа на примитивното седло, но успя да отвори чувалчето, което висеше край левия хълбок на животното. На вид торбата съдържаше провизии, но всъщност в нея бяха скрити оръжията му. Между тях — и карабината със скъсено дуло.
Именно нея измъкна Ласитър от чувала.
Междувременно ездачите, които бяха обкръжили противника си, бяха забелязали непознатия. Дивият му вик беше отекнал надалеч.
Ласитър се чудеше, че все още успява да се задържи на седлото. Мулето се носеше вихрено напред. Просто невероятно какви сили бе придобило изведнъж това упорито животно!
Той почти не забелязваше какво става около него. Усещаше само, че покрай главата му профучават куршуми. Падината кънтеше от екота на изстрелите.
Двама от бандитите пришпориха конете си право срещу него. Жребците им бяха два пъти по-големи от старото му муле. Ласитър видя насреща си блестящите дула на пушките и реши, че е настъпил последният му час. Как можа да вземе това проклето муле, а не някой първокласен кон, който се подчинява на ездача си! Тази сива гадина направо се беше побъркала!
Добър номер му бяха извъртели арикара!
Ласитър вдигна карабината си и стреля слепешката, без да се цели.
Беше същинско чудо, когато с периферното си зрение забеляза, че двамата негодници срещу него паднаха от седлата. Но при дивото препускане на мулето това беше единственото, което успя да види. Почти не му се вярваше, че сам той е успял да улучи и двамата със зле прицелените си изстрели. Но в момента нямаше смисъл да си блъска главата над този проблем.
Мулето продължаваше да галопира напред. Ласитър очакваше всеки миг да изхвръкне от седлото.
Видя, че останалите мъже продължават да обстрелват храстите, зад които се беше прикрил непознатият ездач. Ласитър изкрещя нещо срещу тях и едновременно с това пусна няколко куршума.
Отново с голямо учудване отбеляза, че един след друг противниците му падат от седлата. Но нямаше време за мислене. Проклетото муле като обезумяло блъсна един от големите коне и Ласитър, сякаш ударен от огромен юмрук, излетя от седлото. Постара се да се свие колкото може и успешно се приземи на тревата. После светкавично се преобърна встрани. Продължи да се търкаля през трънливите храсти и се озова в близост до мястото, където се беше скрил нападнатият ездач.
От всички страни се чуваха охкания, стонове и болезнени викове. С един поглед се убеди, че не го заплашва опасност, макар че подсъзнателно продължаваше да се чуди как така успя да обезвреди всичките си противници. Нима беше възможно подобно нещо?
Той скочи на крака и хукна към храстите. Клоните им шибаха лицето му. Тръни раздираха кожата му…
Изведнъж видя пред очите си прострения на земята мъж.
Човекът лежеше по гръб с разперени ръце, улучен от множество куршуми. На ризата му блестеше шерифска значка.
Ласитър коленичи край него. Очите на шерифа бяха отворени.
— Кой… Кой сте вие, мистър?
— Казвам се Ласитър.
Тежко раненият мъж изтощено затвори очи.
— Така и предполагах — прошепна той.
— Не съм стрелял по вас, шерифе.
Шерифът Бенън се усмихна. Направи го с последните си сили.
— Знам, Ласитър… Знам…
Вече губеше съзнание. Смъртта неумолимо приближаваше. Ласитър познаваше зловещите й признаци.
— Ти ли си мъжът с мулето, Ласитър?
— Идвам заради арикара, шерифе. Исках да ви съобщя, че…
Шерифът едва повдигна дясната си ръка.
— Няма нужда от много думи, Ласитър. Чуй какво ще ти кажа! Много мислих. Знаех, че нещо не е наред с Ласко и Мотола. Двамата са…