Тя без малко щеше да подхвърли някаква забележка, но се сдържа. Ако беше произнесла гласно мисълта си, непременно щеше да изпадне в немилост пред Роко Скарлета и двамата големи шефове. Преди малко беше подслушвала на вратата и беше чула презрителните им забележки за бедния скитник. Смятаха го за новодошъл безделник, за пълен глупак и мухлъо.
Уилма обаче имаше достатъчно опит с подобни хора. Тя подробно огледа лицето на мнимия скитник и неволно облиза устни с върха на езика си. Веднага разбра каква е работата. Но никой от тия глупаци не биваше да го узнае. Нека това си остане нейна тайна.
Защото в този миг Уилма осъзна, че най-после има възможност да се отърве от своя богат, тлъст, арогантен, алчен, проклет… и кой знае какъв още съпруг, който се наричаше Албърт Ласко.
Далекогледът потрепера в красивите й ръце.
Ласитър продължаваше да държи главата си смирено сведена към земята, но веднага усети приближаването на двамата мъже. Те вървяха през тълпата и всеки бързо се отместваше, за да им стори място.
Албърт Ласко го блъсна с показалец по гърдите.
— Име!
— Жан Маркот!
— Къде намери този човек?
— Някъде на север, мосю.
— По-точно?
— Аз не… Пардон, монсуар, не зная точно. Минах през голям гора. После видял долина… И там, в долина, намерил монсуар шериф… Натоварил го на кон и дошъл право тук…
Ласитър умело изобрази на лицето си тъпа усмивка. После направи безпомощен жест с ръце.
Двамата мъже размениха кратък поглед, който не убягна от вниманието му. Те бяха убедени, че пред тях стои пълен идиот.
— Видя ли следи, Жан Маркот? — попита рязко Ласко.
Ласитър поклати глава.
— Някой застрелял него отдалеч. Аз никога не се меси в работа на чужди хора.
— Много правилно си постъпил, Маркот — похвали го Ласко. — Вероятно индианците са убили шерифа. Много е възможно да са били някъде наблизо. Ти не видя ли някъде следи от неподковани мустанги, приятелю?
— Нали казах, че нямаше следи — отговори Ласитър. — Аз бързо потеглил напред…
Стотина метра по-нататък, край оградените конюшни, които принадлежаха на обора за наемане на коне, междувременно се бяха събрали най-малко 40 ездачи. Голяма част от тях бяха фермери, ранчероси и прислугата им.
От чуждите „златотърсачи“, които уж случайно минаваха през града, бяха останали само четирима мъже. Част от златотърсачите били продължили пътя си, както се говореше в града. Тази новина беше разпространена от другарите им.
Всъщност четирима мъже бяха мъртви и телата им гниеха някъде из горите. Но никой не знаеше какво е станало със Сам Пънч и петимата му другари, които бяха изпратени да премахнат шерифа. Те трябваше отдавна да са се върнали в града. Мъжете, които се трупаха край кошарите, оживено разискваха нещо. В крайна сметка трима от тях препуснаха към площада.
— Мистър Ласко — извика ранчерото Луис Къхоу, — как смятате да тръгваме ли? Най-после ще ударим ония негодници както трябва! Беше грешка от наша страна да пуснем шерифа сам.
И той укорително изгледа Ласко, който беше изразил съгласие шерифът да разговаря с арикара, преди да бъде предприет въоръжен поход срещу тях. Албърт Ласко сериозно кимна.
— Прав сте, мистър Къхоу. Аз наистина вярвах, че ще се справим с мирни средства. Повярвайте ми, много съжалявам, че се получи така. Но никой вече не може да ни върне Ърл Бенън. За всичко е виновна онази вещица. Ако я хванем, може би арикара отново ще се укротят.
— И този нещастник Ласитър! — допълни мрачно Къхоу. — Ясно е, че тази опасна двойка работи заедно.
— Прав сте, ранчеро. Ако хванем ония двамата, ще бъде възможно да изтръгнем злото от корена му. Но не е лесно да ги пъхнем зад решетките.
— Няма нужда да ги пращаме в затвора. Ще ги обесим на първия клон. Там им е мястото! — изкрещя възмутен гражданин.
Кметът Ласко вдигна ръце, за да усмири буйните викове на тълпата.
— Успокойте се съграждани! — извика гръмко той. — Разбирам вълнението и гнева ви. Въпреки това винаги трябва да спазваме законите. Особено в случая с тази жена! Непременно трябва да я хванем жива. Кой знае какво се крие зад всичко това. Може би ще направи признания, които са от голяма важност за политиката на правителството. Вече получих секретно писмо от губернатора. Властите се боят, че тези нападения са първите признаци на едно по-голямо индианско въстание. Затова запазете спокойствие и на всяка цена заловете жената жива.
— А какво да правим с Ласитър? — попита ранчерото.