Ласко го прекъсна с величествен жест.
— Не се тревожи за това! Този град е в мои ръце. Хората уважават решенията ми. Ти не се грижи за нищо, Жан.
— Трябва да свикнеш да го наричаме мистър Маркот или шериф — ухили се Вито, който считаше, че няма нужда да скрива истинското си лице пред чуждия човек. Пък и ако новият шериф не влезеше в пътя, щяха да му пратят един куршум в главата и готово…
— Да, прав си — засмя се Албърт Ласко. — Е, мистър Маркот, ще приемете ли тази служба?
— С удоволствие, сър — усмихна се хитро Ласитър. — Вие сте много великодушен. Какво да правя сега? Къде ще оставя мулето си? Ами къде ще живея?
— Ти — извинявай! — вие ще се устроите в жилището на бившия шериф. До офиса има една стая. Тя е обзаведена с всичко, което ви е нужно. Потърсете си подходящ колан с револвер и добра пушка. Много е важно да сте добре въоръжен. Така хората ще ви уважават още повече.
— Най-добре е веднага да положи клетва — намеси се Вито. — А после ще обиколим заведенията с новия шериф. Важното е ти самият да го представиш на гражданите. А като платиш и пиенето, всичко ще бъде наред. Хайде, Маркот! Първо ще свършим служебната работа. После ще приберете мулето си в обора зад офиса и тримата ще обиколим кръчмите. Смятам, че няма да отклоните поканата ни.
— Много сте великодушни, господа — отговори Ласитър с добре изиграна благодарност. — Впрочем трябва да ви кажа, че нямам у себе си нито цент. Как стои въпросът с един малък аванс?
— Ще ви дам 20 долара, щом идем в офиса — обеща Ласко. — Но нека да не губим повече време…
След четвърт час Ласитър и двамата му покровители влязоха в първото заведение. Албърт Ласко много умело обяви решението си. Никой от присъстващите дори не си помисли да възрази.
Впрочем Маркот щеше да бъде временен шериф само до следващия официален избор, който беше насрочен след две седмици. Така дори и скептично настроените бяха задоволени. В обстановка като сегашната никой разумен мъж не проявяваше интерес към опасната длъжност на шерифа. Твърде пресен беше споменът за ужасния край на Ърл Бенън.
Много вероятно беше този глупав чужденец да бъде постигнат от същата участ.
Тримата мъже обиколиха и четирите заведения на града и навсякъде Албърт Ласко щедро плати по няколко питиета на всички присъстващи. Винаги, щом се появяваше кметът, кръчмата бързо се изпълваше с хора. Явно градските пияници отлично знаеха как да си изкарат по няколко чашки безплатно.
Ласитър също трябваше да участва в почерпката. Но във всяка кръчма той първо си хапваше добре и после пиеше. Постепенно почна да говори по-правилно, но лекият френски акцент си остана.
Той беше препасал колан с нов-новеничък 45-калибров револвер. Беше сменил парцаливата си шапка със сивия „Стетсън“ на мъртвия шериф. Слава Богу, че от една седмица не беше се бръснал. С брадясалото си лице изглеждаше няколко години по-възрастен. Движеше се леко приведен напред, за да изглежда по-нисък, отколкото беше в действителност. Новите му ботуши без токове също допринасяха за това. Трябваше само да внимава за израза на лицето си. Никой не биваше да разбере мислите му.
Скоро отрядът на белите щеше да нахлуе в земите на арикара. Не след дълго щяха да нападнат първото индианско село. Двамата скаути чейени бяха тръгнали с отряда. Ако междувременно индианските воини не бяха им видели сметката…
Всъщност положението на арикара не беше чак толкова лошо. Само трябваше да внимават да не се поддават на провокации. Но това можеше лесно да се случи, тъй като нападенията срещу тях бяха изключително жестоки.
Селото на Олд Ийгъл Мен, където беше и Дуна, се беше подготвило за евентуална атака на белите. Индианците бяха твърдо решени да не отвръщат на предизвикателството. Но как ли щяха да реагират жителите на другите села?
Имаше твърде много непредвидими неща. Ласитър можеше само да се надява, че всичко ще завърши добре.
Беше около един и половина през нощта, когато двамата големи шефове и новият шериф най-после завършиха обиколката си. На сбогуване те се ръкуваха като стари приятели. Бяха много доволни от избора, който бяха направили. Този тип явно беше готов на всичко. Няколко пъти чистосърдечно ги беше уверил в предаността си.
— Е, до утре, шерифе! — засмя се Албърт Ласко и приятелски потупа Ласитър по рамото с огромната си ръка. — Надявам се, че умеете да боравите с тежкото си въоръжение, макар че, както казахте…
От другата страна на улицата се появиха две мъжки фигури.
— Ей, Ласко! — извика единият. — Нека веднага да го докаже!
Ласко и Мотола веднага изтрезняха. Замръзнаха по местата си като полени с леденостудена вода. Но Ласитър спокойно пристъпи напред.