— Стойте настрани, господа — каза той. — Аз ще уредя всичко.
Двамата и без това нищо не можеха да сторят. Никой от тях не беше въоръжен. Не считаха за нужно да носят оръжие в този град, който беше изцяло в тяхна власт. Затова продължаваха да стоят като вкаменени.
— Кои сте вие и какво искате? — извика Ласитър.
— Хей, Ласко! — обади се отново мъжът. — Искаме да ви докажем, че избраният от вас човек не е подходящ за шериф. Защо дадохте значката на този случаен скитник? Много добре знаете, че аз и брат ми Анди очаквахме да получим тази длъжност, ако с шерифа се случи нещо. Забравихте ли вече, кмете?
— О, близнаците Фишър! — промърмори Ласко. — Проклети мързеливци! Защо, по дяволите, не се обадихте по-рано? Щях да ви назнача…
— Можете да се реванширате, Ласко. Ей сега ще ви докажем, че новият за нищо не го бива.
— Какво искате? — извика Ласко. — Да не би да смятате да го убиете?
— Не се тревожете. Ще му дадем малък урок. Това ще стане много бързо.
— Да не искате да се биете с него?
— Не, желязото ще реши спора ни.
— Значи все пак ще го убиете!
— Не се бойте, кмете. Само ще го поодраскаме малко. След няколко дни ще го качим на мулето му и ще го пуснем да си върви.
— Маркот! — прошепна Ласко. — Какво да правим?
— Оставете всичко на мен — отговори също така тихо Ласитър. — Приемам предизвикателството.
— Но те са двама, Маркот!
— Ще стрелям бързо. Имайте ми доверие!
— Остави го! — изсъска Вито Мотола. — Щом толкова иска…
Албърт Ласко пое дълбоко въздух.
— Окей, Маркот — въздъхна той. После се обърна към братята Фишър. — Почакайте, докато ние двамата се махнем оттук!
Те бързо се отдалечиха от опасната зона.
Спряха се на повече от десет метра встрани, за да бъдат сигурни, че няма да ги улучи някой заблуден куршум.
Ласитър се обърна към другата страна на улицата. Братята едва се различаваха в тясната ивица между две къщи. Улицата беше осветена единствено от луната.
— Честен дуел, нали? — попита той, без да забрави френския си акцент. — Тогава излезте на улицата. Идвате ли?
Самият той незабележимо пристъпваше назад, докато говореше. Братята Фишър се намираха твърде близо за това, което възнамеряваше да направи.
Двамата избухливи мъже, които смятаха, че шерифската значка трябва да им принадлежи, бързо излязоха от сянката на къщите.
— Готов ли си, шерифе? — извика единият.
— Хайде, започвайте!
Двамата мълниеносно измъкнаха шестзарядните револвери от кобурите. Първите им изстрели изтрещяха, докато Ласитър още се целеше. Той държеше с две ръце тежкото си оръжие, тъй като откатът му беше в състояние да събори и най-силния мъж.
Изгърмя първият изстрел. Единият от близнаците Фишър се олюля като ударен от невидим юмрук. Брат му гневно изрева и се втурна срещу Ласитър, стреляйки непрекъснато. Ласитър спокойно пусна втория 45-калибров куршум. При този голям калибър в повечето случаи беше достатъчно противникът да бъде само леко одраскан.
Дори и най-едрият мъж веднага губеше равновесие. Но вероятно Ласитър улучи доста по-точно, отколкото възнамеряваше, защото единият брат се строполи неподвижно в праха, а другият коленичи край него и разтърси раменете му.
— Не, Анди, не! Ти си жив, нали? Обади се, Анди!
Ласитър тръгна към близнаците с готова за стрелба пушка. Чарли Фишър внезапно се извърна и измъкна револвера си. Ласитър моментално го ритна с крак и оръжието отлетя настрани.
— Бъди разумен, човече! Така само ще влошиш положението си.
Чарли отново се наведе над брат си и силно го разтърси.
— Анди — проплака той, — жив ли си, Анди?
Тогава Анди отвори очи и премигна заслепен.
Шокът от удара беше твърде силен и за момент той беше загубил съзнание. Наобиколиха ги любопитни. Между тях имаше и жени, предимно проститутки от нощните заведения.
Албърт Ласко и приятелят му Вито Мотола бързо се окопитиха и поеха ръководството в сври ръце.
— Нищо не се е случило! — изръмжа Ласко. — Това беше само малка лична разправия между братята Фишър и нашия нов шериф. Двамата просто искаха да изпробват дали е годен за тази длъжност.
Но любопитните не се оставиха да ги отпратят толкова бързо. Всички искаха да узнаят от първа ръка какво се е случило.
Ласитър леко побутна братята с ботуша си.
— Хайде, кресльовци, ставайте! Само малко ви одрасках. Никой не е умрял от това.
Двамата се изправиха, все още олюлявайки се. Ласитър ги отведе в офиса, следван от Ласко и Мотола. Хората отвън постепенно се разотиваха, разбрали най-после, че няма да научат нищо повече.