— А мен сигурно искаше да ме вземе за заложница! — проплака Уилма.
— Ще му го платя двойно и тройно! — изкрещя Ласко. — Много ли те измъчи този дявол?
— Не, не бих казала това, Албърт. Въпреки това беше ужасно. Щях да умра от страх, ако знаех, че съм затворена с това чудовище…
Тя отново зарида и се вкопчи в съпруга си, сякаш търсеше защита.
— Няма нищо — успокои я той. — Този кучи син ще си получи заслуженото!
Веднага след това Албърт Ласко се наведе над пребития от бой Ласитър. Господарят на града безмилостно впи очи в падналия човек.
— Ставай, Ласитър! Но внимавай някой от хората ми да не заподозре нещо. Облечи си един панталон, нищо повече!
Ласитър с усилия се надигна. Главата му бучеше. Повдигаше му се и в устата му горчеше.
Позволиха му да си облече панталона. После двама от мъжете извиха ръцете му на гърба и ги заключиха в белезници. След това го изведоха на улицата. Това беше същинско мъчение. Целият град се вълнуваше. Омразата към Ласитър, съучастник на Княгинята на арикара, беше като изпепеляващ пожар.
За него вече нямаше надежда.
По някое време той загуби съзнание, понеже един камък, хвърлен от тълпата, го улучи по главата. Така и не чу, че Албърт Ласко най-после заповяда на хората да спрат.
9.
Когато дойде на себе си, Ласитър разбра, че е вързан за грамаден грапав кол, издигнат в средата на площада. Бяха го поставили така, че можеше да обгърне с поглед цялата широка прашна улица, която водеше на север. Като обърна глава наляво, видя шерифския офис, чийто господар беше, макар и само за няколко часа. После хвърли поглед надясно и видя една до друга две кръчми, които болезнено му напомниха, че е ужасно жаден…
Достатъчно неприятно беше, че след цяла нощ, прекарана в пиене и любов, не можеше да сложи нито капка Вода в устата си. Но още по-страшно беше да си прикован на кола на мъчението, изложен на палещите лъчи на слънцето с голи гърди и без шапка на главата.
Най-ужасно обаче беше бушуващото множество, което се блъскаше по тротоарите и в праха на улицата. Надъханата с омраза тълпа се беше превърнала в безмилостен звяр. По безпомощния, вързан за кола мъж непрекъснато се сипеха проклятия и закани. Той беше виновен за всичко. Той беше съучастникът на зловещата индианска княгиня, която беше донесла множество беди над мирните им земи.
Трябваше да си плати за това. Но не просто като бъде обесен или застрелян. Не, първо трябваше да изтърпи всички мъчения, които можеше да измисли помътнелият им от злоба разум.
По лицата на хората явно се виждаше, че с удоволствие биха го разкъсали на парчета. Ласитър проявяваше разбиране към тях, въпреки безнадеждното си положение.
Тези хорица не бяха виновни за заблудата си. Виновни бяха единствено двамата негодници, които в момента се приближаваха към него. А те играеха ролята си превъзходно. Единият се държеше на заден план: Вито Мотола, мъжът, за когото Дуна беше имала неблагоразумието да се омъжи. Другият, Албърт Ласко, който се стремеше да завладее земите на арикара, тържествено тръгна към Ласитър и спря пред кола на мъчението.
Ласко театрално вдигна ръце. Явно му доставяше удоволствие да говори пред такова множество. Някой ден сигурно щеше да стане губернатор, после сенатор, а може би дори президент. От такъв като него всичко можеше да се очаква. Умееше майсторски да влияе на наивната тълпа и да я подчини на Волята си.
Много добре знаеше, че каквото и да стане, той трябва да излезе с чисти ръце от играта. Беше изключително хитър противник. Нищо чудно да се справи дори и с такъв опитен човек като Ласитър…
— Приятели! — извика Ласко. — Скъпи мои приятели и смели съграждани! Със съжаление виждам, че сте се отнесли към този нещастник по доста жесток начин. Знам, че това е против предписанията на закона и ще се погрижа пленникът да бъде отведен колкото се може по-бързо в някоя от малките килии на градския затвор. Но питам се какво ще стане после? Няма ли да дойдат червенокожите му приятели и да го освободят? Няма ли Всички ние внезапно да се озовем пред противник, който многократно ни превъзхожда по сила и жестокост? Питам се като ваш кмет: как да действувам в това трудно положение? Дали да оставим параграфите да ни ръководят? Или да се уповавам на здравия си разум? Аз реших всички да гласуваме какво да направим! Защото се касае за нашата обща сигурност. Всеки свободно ще упражни правото си на глас…
Ласко улучи точно в центъра. Множеството изкрещя одобрително.
Негодникът използва момента, за да се приближи до Ласитър и да изсъска в разраненото му лице: