Дуна коленичи, скръсти ръце на гърдите си, наведе глава и внезапно чу глас!
Беше точно така, както беше казал старият шаман.
Състоянието й беше странно, но и упойващо.
Княгинята на арикара се озова в друг свят. Множество тъмни сенки й нашепваше никога да не издава онова, което ще чуе сега…
Трансът продължи дълго.
Ласитър потъна в дълбок сън. Изглеждаше като мъртъв.
Ръждясала лампа хвърляше мрачна светлина в подземната килия. Помещението приличаше на гробница.
Такова беше и настроението на хората в нея. Тишина.
Сякаш никой не дишаше. Смърт.
Безшумно и много бавно Дуна разтвори ръце. Остана в тази поза поне пет минути. Беше се превърнала в същество от друг свят. По лицето й беше изписан израз на дълбока вяра.
Когато тежката дървена врата се отвори с трясък, тя се усмихна.
Стана точно това, което й предрекоха гласовете. Затова безропотно се остави да я отведат. Но мъжете, които я поведоха нагоре по етажите, не забелязаха особеното сияние, което се излъчваше от нея.
По странен начин с нея се извърши нещо, което само малцина избрани можеха да проумеят.
Един от двамата пазачи хвърли презрителен поглед на заспалия Ласитър и изръмжа:
— Тоя май няма да изкара дълго…
— И аз така смятам, Боб — отговори другият. Само след минути Княгинята на арикара лежеше по корем пред Вито и Алберто.
Тя явно не беше на себе си. Ласко и Мотола се спогледаха и подигравателно се ухилиха.
— Това е последният й трик — промърмори Вито. — Познавам този номер. Има едно-единствено средство.
И той започна да съблича жена си. Въпреки че я мразеше, проявяваше изключително внимание. Доставяше му удоволствие да вижда алчните очи на дебелия си приятел…
10.
Линус Вентре прочете кратък текст от Библията. После влезе в къщата е Хана Дръри и децата.
Настроението беше тягостно. Никой не говореше. Всички мълчаливо седяха около голямата маса. Навън помощниците на Линус Вентре зариваха двойния гроб на фермера и сина му.
Хана Дръри ровеше в кутията, в която беше скрила малкото си спестени долари.
— Вие не ми дължите нищо — каза Линус. — Нали чухте какво каза кметът. Като дойде време за плащане, ще се обърна към него. Задръжте си парите, Хана.
Линус Вентре беше добродушен старец. Но и той, като повечето хора в града, не предполагаше какви мръсни неща се вършат зад гърба им.
Хана Дръри се зарадва, че може да запази за черни дни с мъка спестените си долари. Сега всеки цент беше важен.
— Добре е, че има хора като Албърт Ласко — промълви тя.
— Той е добър човек — отговори Линус и засърба горещото си кафе.
Хана Дръри се уплаши почти до смърт, когато пред нея внезапно застана Алекс Мосли. Всички смятаха, че е отвлечен от арикара и злодейски убит, а ето че той се появи пред нея жив и здрав…
Може би това беше призракът му? Хана Дръри страхливо се прекръсти.
— Алекс, нима наистина си ти? — прошепна тя. — Алекс…
Старецът беше бледен и се задъхваше от умора. Под отворената му риза се виждаше свежа бяла превръзка. Големият лекар на арикара Ийгъл Мен учудващо бързо беше излекувал прободната рана на гърба му и старецът беше почти оздравял.
— Толкова съжалявам, Хана — произнесе потиснато Алекс Мосли. — Ако бях буден, когато седях в беседката, може би щях да успея да направя нещо. А аз си дремех кротко с бутилката уиски до себе си. О, Хана, ако само знаеш колко се укорявам! Ако бях буден, това нямаше да се случи.
Той замлъкна и направи безпомощен жест с ръка.
Хана сложи длани на раменете му.
— Не, Алекс, ти с нищо не би могъл да им попречиш. Сам човек не може да се справи с дивата индианска орда. Струва ми се същинско чудо, че след онази нощ ни оставиха на мира. Вече си мислех, че ще убият всички ни. В началото ми се искаше и аз да съм мъртва като Едуард. Още не мога да го проумея, Алекс! Толкова години живяхме мирно с арикара. Но влез най-после и седни! Изглеждаш слаб и уморен. Разкажи ми всичко! Откъде идваш?
Старият Мосли изтощено се отпусна на един стол. Хана Дръри веднага му наля чаша горещо кафе и безмълвно постави до нея бутилката с уиски.
— Първо трябва да ти съобщя нещо много важно, Хана — произнесе твърдо старецът, след като изсърба кафето си и отпи голяма глътка уиски. — Тези, които ви нападнаха, не са арикара.
— Какви ги говориш? — стресна се жената. — Всички твърдят, че са били индианците. Не може толкова много хора да се лъжат.
— Въпреки това аз говоря истината — продължи той. — Отначало и аз смятах, че са били арикара. Но това не е вярно. Сега ще ти разправя всичко, което преживях…
Хана Дръри седна до него и внимателно изслуша дългия му разказ. Когато старецът най-после свърши, тя цялата трепереше от вълнение.