— О, велики Боже! — прошепна тя. — Днес видях този Ласитър. Бяха го вързали на позорния стълб посред главната улица. Беше много неприятно, повярвай ми. Но кметът каза, че не е могъл да им се противопостави. Хората били побеснели от гняв и мъка…
Старият Мосли скочи от стола. Вече не го сдържаше на едно място.
— Аз нищичко не знаех за това! — простена той. — Явно много неща са се случили, след като напуснах арикара. Непременно исках да узная как сте вие, затова веднага тръгнах на път. Дори не се вслушах в предупреждението на стария шаман Ийгъл Мен, който не искаше да ме пусне толкова бързо. Но ме мъчеше тревогата за вас. Щях да полудея от мъка. Значи ония негодници са разкрили Ласитър! Чула ли си още нещо?
— Да, междувременно са заловили и Княгинята на арикара. Същата тази Дуна, за която ми разказа.
— Тя със сигурност е в ръцете на Ласко — изръмжа гневно Алекс Мосли. — Вероятно я е затворил в къщата си.
— Точно така. Линус Вентре ми разказа всичко. Ласко искал двамата да бъдат охранявани много строго, за да не избягат. Арикара непременно щели да се опитат да ги освободят. Тази жена била вещица и омагьосвала всички индианци. От случая се заинтересувало щатското правителство. Проблемът трябвало да бъде основно проучен. В правителството се страхували, че и други племена ще се присъединят към въстанието на арикара. Какво ще правим сега, Алекс?
— Аз отивам в града — отговори решително той. — А ти иди с децата при съседите и им разкажи цялата истина. Най-добре е първо да поговорим с жените. Те със сигурност ще успеят да вразумят мъжете си. Може да се опитате да влезете в контакт с арикара. Просто изпратете двама-трима души. Индианците са разумни хора и са винаги готови да разговарят. Вождовете им отлично знаят, че започването на военни действия ще доведе до изтребване на цялото им племе. Ще се заемеш ли с това, Хана? Ще ми помогнеш ли? В това трудно време всички трябва да напрегнем силите си. Не бива да оставим злото да победи…
Очите на жената блеснаха.
— Ще направя всичко, което е възможно. Но, моля те, разбери ме добре, Алекс! Аз не искам отмъщение, но престъпниците трябва да бъдат съдени за всичките си злодеяния.
Навън започваше да се смрачава. Скоро се прибраха и децата. Бяха останали пет. Като видяха дядо си, те се стъписаха, но скоро го наобиколиха. Мосли взе на коленете си най-малките и ги заразпитва за разни неща. При това непрекъснато премигваше, защото в очите му напираха сълзи. Хана също отвърна очи. Не искаше тъгата отново да я завладее. В тези горчиви дни тя успяваше да се откъсне от скръбните си мисли, като се стараеше да се съсредоточи върху най-важните неща, които трябваше да свърши през деня, и да изгони от съзнанието си всичко останало. Пък и във фермата имаше толкова работа…
Само през нощта, самотна в леглото си, тя горчиво плачеше. Но грижливо криеше пред децата си болката, която заплашваше да я завладее изцяло.
— Джордж — обърна се тя към най-голямото си момче, което беше само на 13 години. — Моля те да впрегнеш файтона. Трябва да отидем у семейство Митчел.
— Не е ли вече доста късно, мамо?
— Да, но е много важно, момчето ми. Иди да впрегнеш конете. По-късно ще ти обясня всичко.
— Добре, мамо — отговори послушно детето. Единайсетгодишният Доналд тръгна след него.
— Ще ти помогна, Джордж.
— Аз също трябва да тръгвам, Хана — каза старецът и пусна на земята двете момиченца. — Но преди да се разделим, трябва да ти покажа нещо, мила. Може ли да останем сами за малко?
— Почакайте ме тук, деца! — нареди кратко майката и последва стареца навън.
Алекс я отведе до мястото, където беше вързал мустанга си. Беше получил от арикара красивата петниста кобила, която биеше нервно с копита под голямата ела.
Алекс разтвори с ръце гъстия храсталак и измъкна тежка кожена торба.
— Това са златни канадски долари — каза той. — Но бъди много предпазлива, когато ги обменяш. Може би е най-добре да ги оставиш като последна резерва.
— Алекс, какво…
— Моля те, не ме питай за нищо, Хана! По-късно ще ти обясня всичко, ако бъда в състояние да го сторя, разбира се. Защото може и да не се върна. Тук има още нещо за теб: десет хиляди долара, този път американски. Можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Харчи ги спокойно. Няма да даваш сметка никому. Внимавай само със златните монети.
— Но, Алекс, това е цяло състояние — прошепна жената. — Никога не сме имали толкова пари. Откъде…
— Моля те, не ме питай, Хана — помоли старецът. — Щастлив съм, че мога да направя едно добро дело с тези пари. — Той се обърна към мустанга си и затегна седлото. — Поздрави децата, Хана! Трябва да побързам.