После пъргаво се метна на седлото.
— Какво смяташ да правиш, Алекс? — попита загрижено жената. — Нима искаш сам да се пребориш с онези негодяи?
— Още не знам какво ще правя — отговори той. — Все ще измисля нещо. Ще се доверя на късмета си. И искам още веднъж да ти благодаря, Хана. Времето, което прекарах сред вас, беше най-хубавото в живота ми. По-рано само съм си мечтал за подобно нещо…
Той махна с ръка.
— Сбогом, Хана…
После потегли.
Хана Дръри остана да гледа след него, докато мракът между дърветата го погълна. Струваше й се, че всичко е било само сън.
Единствено парите в ръцете й бяха истински.
11.
Двама мъже стояха на пост пред тежката, обкована с желязо врата на мазето, в което беше затворен Ласитър. В мрачната светлина на един фенер се появи висока фигура в дълга и широка пелерина с качулка.
Пазачите веднага насочиха револверите си към нея. Беше им заповядано постоянно да бъдат нащрек.
— Не се вълнувайте толкова — произнесе познат женски глас. — Пуснете ме да вляза.
— Не е позволено, госпожо. Мъжът ви забрани да отваряме на когото и да било.
— Аз съм тук по негово поръчение — отговори рязко Уилма Ласко. — Ето ви и писмената заповед да ме пуснете при затворника.
Тя пъхна някаква хартия под носа на пазача, но на него и това му беше достатъчно.
— Добре, госпожо Ласко — побърза да се съгласи мъжът. — Но мисля, че е по-добре, ако и ние влезем с вас.
— Не ме е страх от него — ядоса се жената. — Той и без това е полумъртъв.
— Какво искате от този човек?
— Ти пък какво си въобразяваш? — озъби се тя. — Задачата ми е много важна, но е тайна. Обаче… — гласът й прозвуча примирително. — Бих ви признала истината, ако ми обещаете, че ще си остане между нас.
— Заклеваме се, госпожо Ласко!
— Е, добре — прошепна тайнствено Уилма. — Мъжът ми ме изпрати да го разпитам. Но никой не бива да чуе разговора ни. Иначе ще се случи нещастие.
Двамата пазачи нищо не разбираха, но беше опасно да задават допълнителни глупави въпроси на такава високопоставена дама. Лесно можеха да бъдат уволнени, ако не бъдат достатъчно услужливи. А подобна добре платена и лека работа се намираше много трудно.
Пазачът, който носеше отговорност, извади от колана си дългия тежък ключ, отключи вратата, дръпна резето и след секунди Уилма се озова в мрачния затвор.
Тя спря пред дървения нар, на който лежеше Ласитър, потънал в дълбок сън. Двамата пазачи неохотно се оттеглиха. Вратата глухо се захлопна. Уилма веднага коленичи до Ласитър и здраво го разтърси.
— Събуди се! — изсъска тя. — Събуди се най-после! О, проклятие, защо веднага не ми каза истината, човече! Ако знаех, че ти наистина си Ласитър, всичко това нямаше да се случи. Щях да те скрия на сигурно място. Но ти не ми се довери. Не вярваше, че съм готова да ти помогна. Ти, глупав човече, ти…
Ласитър чуваше всяка дума. През цялото време беше в съзнание. Чувствуваше прилив на нови сили.
— Така и предполагах — прошепна той. — Ти си се преструвала пред съпруга си. Добре го направи.
— Нямах друг избор. Иначе щеше да ме убие!
Тя бръкна под дълбоката си пелерина и извади револвер. Ласитър веднага посегна към него.
— Ето ти и муниции — прошепна Уилма. — За всеки случай.
Ласитър седна на нара, скри револвера под ризата си и бутна торбичките с патрони в джоба си.
— А сега какво ще правим? — попита тихо той. — Ти как мислиш?
— Ще избягаме заедно! — проговори задъхано жената. — Това е единственият ми шанс. Ако Ласко узнае, че съм идвала при теб, с мене е свършено.
— Не мога да изоставя Дуна. Къде е тя сега?
— Къде да бъде? Естествено при Албърт и Вито! Двамата ще я принудят да даде всичките си пари.
— Те ще я измъчват — проговори с невероятно самообладание Ласитър. — Но аз не мога да допусна това. Отведи ме при тях, Уилма. Ти познаваш тази голяма къща. Ще вървиш пред мен и ще отклоняваш вниманието на пазачите. Все ще ни се удаде да проникнем в стаята и да предотвратим намеренията на тези зверове. При мисълта за това, което правят…
— В състояние ли си да се биеш?
Ласитър скочи. В един ъгъл бяха захвърлени нещата му, донесени тук по настояване на Дуна. Той набързо обу ботушите си и навлече якето. По гърдите и гърба му кожата направо пареше. Но тези болки само увеличаваха решителността му.
— Навън има двама пазачи — прошепна Уилма. — Как ще се справиш с тях? Ако стреляш само веднъж, тук ще настане истински ад.
Той я побутна към вратата.
— Повикай ги да влязат! Хайде, побързай! Уилма блъсна тежката врата. Веднага беше разбрала намеренията на Ласитър. Цялата трепереше от страх и вълнение.