— Всичко ще бъде наред, шефе — отговори Люк и излезе.
Норман Нойбауер продължаваше да стои на мястото си като залян с ледена вода. Изражението на лицето му издаваше недоумение.
— Свободен сте, Норман! — сряза го Албърт Ласко. — Засега не се нуждая от вас. Вървете да спите, а утре рано се заемете с работата си. Разчитам на вас. Оценете го като голяма чест, Норман!
Норман Нойбауер направи нещо подобно на поклон.
— Благодаря ви за доверието, сър!
Той се обърна и с бързи крачки се отдалечи. Не посмя да попита шефа си за повече подробности. И без това нямаше да спечели нищо, освен упреци. Най-добре беше да изчезне незабележимо.
Всъщност за него беше удобно, че големият шеф заминаваше точно в този момент. Така той спокойно щеше да се заеме с приготовленията за заплануваното си преди известно време бягство. Да, точно така, Норман Нойбауер възнамеряваше да офейка. Незабелязано беше успял да изтегли пари от няколко сметки и възнамеряваше да започне нов живот далеч от този град. Преди Ласко да забележи липсите, неговият счетоводител щеше да бъде през девет планини в десета с цял куп пари в джоба си.
Вече доста време работеше тайно за осъществяване на голямата цел. Скоро в града щеше да избухне истинска бомба. Естествено злоупотребите му щяха да бъдат разкрити, но никога нямаше да го хванат.
В това време Албърт Ласко отново се обърна към стария Алекс.
— Най-добре е вие да тръгнете веднага, Алекс. Нали разбирате, не мога да ви оставя сам тук.
— Но това е естествено, Албърт — отговори старецът. — Първо ми върнете револвера, ако обичате.
— Люк го е окачил отпред на стената. Вече изяснихме всичко, Алекс. Старецът излезе от кантората и видя револвера си, вързан с кожен шнур и окачен от Люк на един гвоздей на стената. Алекс Мосли взе старото си оръжие и доволно се усмихна. Всичко мина много добре. Поради ненаситната си алчност Албърт Ласко веднага падна в капана.
— Какво става? — стресна се Ласко. — Нали щяхте да тръгнете, Алекс?
— Само още нещо дребно, мистър. Имам нужда от малък аванс.
— Е, добре, нямам нищо против. Колко да ви дам?
— Ами… не е лошо поне десет хиляди.
— Но това са цял куп пари, драги! Не можете да похарчите толкова пари за един час.
— Искам да усетя истински пари в джоба си — настоя упорито старецът. — Освен това трябва да имам известна сигурност. Хайде, мистър! Покажете, че сте с широко сърце и отворете касата!
— Смятам, че и аз се нуждая от залог — отговори твърдо Ласко.
Старецът бръкна под широката си кожена жилетка и извади една торбичка.
— Ето, погледнете тук вътре, Албърт! Има злато поне за двадесет хиляди долара. Давам ви го като залог. Какво ще кажете сега?
Той затвори торбичката и я подаде на Албърт Ласко, чиито очи жадно блеснаха. Ноздрите му потрепваха от нетърпение.
— Ще го сложите в касата си — продължи Алекс. — Достатъчно ли е като залог?
— Всичко е в ред. Елате с мен!
Албърт Ласко тръгна напред към бюрото, където се намираше тежката метална каса. Алекс Мосли, т.е. Жан Лафит, имаше достатъчно време да замени торбичката с друга, която предвидливо беше напълнил с камъни.
Ласко като че ли напълно беше забравил вродената си недоверчивост. Той подреди числовата комбинация, издърпа многобройните резета и отвори тежката стоманена врата.
Извади от касата няколко пачки с доларови банкноти, преброи умело исканите десет хиляди и ги подаде на Алекс Мосли. Старецът му връчи торбичката, в която вместо златни канадски долари имаше дребни сиви камъчета, и банкерът бързо я заключи в трезора. Но когато се обърна, пред очите му се разкри неочаквана гледка.
Алекс Мосли бързо беше измъкнал тежкия си стар револвер и дулото му сочеше право в лицето на банкера.
— Най-напред хиляди благодарности за десетте хиляди — усмихна се старецът. — Ще ги взема като малко обезщетение за семейство Дръри. И без това никой вече не може да им върне бащата и най-голямото момче. Но парите ще им бъдат поне малка утеха. Внимавай. Ласко, не мърдай много, иначе ще стрелям! Нищо не ми струва да пратя на оня свят проклет бандит като теб. Но ти и без това няма да се изплъзнеш от съдбата си.
— Кой си ти? — попита дрезгаво Ласко. — Нима работиш за ония негодници арикара?
— Също като приятеля ми Ласитър — отговори старецът. — Сега ще отидем да го измъкнем от затвора. Ако ме слушаш, ще облекчиш положението си. Даже ще те оставя на спокойствие, ако ми помогнеш да освободим Княгинята на арикара. Надявам се, че ме разбра добре.