Князът се спуснал по пътеката и седнал да си почине на брега на мъртвото езеро. Показала се месечината — като огромен кръг. Студената й светлина озарила замрелите талази на езерото и плоските скали край брега му.
Както гледал разсеяно наоколо си, князът забелязал на една голяма скала надпис. Буквите били издълбани. Лъчите на месеца падали върху тях и надписът се четял лесно.
44. За Лабиринта на Отмъщението
Князът прочел надписа. На скалата пишело:
„Нещастниче, аз ти нося спасение. В моите стаи и проходи живеят онези, който са престъпили своята клетва. Те идват тук, за да изкупят или с подвиг, или със смърт, своята грешка. Отчаяни царици или сгрешили царе минават боси по моите подземия, защото са забравили гласа на клетвата си. Ако искаш да изкупиш своята грешка, кажи си името и влез, без да се боиш“.
Момъкът трябвало да прочете няколко пъти този надпис, за да го разбере; толкова бил отслабнал умът му. Под голямата скала с надписа се виждала дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъд бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори, за които се говорело в надписа.
Князът решил да влезе. Той прочел още веднъж думите и си казал с висок глас името. Пред входната дупка на канарата избухнал голям пламък и осветил един широк проход навътре. Момъкът се пъхнал и влязъл в лабиринта.
Проходът водел към много стаи. Вратите на едни били отворени, а на други — заключени. На няколко места се разклонявали коридори, които водели към противоположни посоки. Много лесно било — човек да се изгуби. Князът разбрал това и се мъчел да запомня пътя, по който минава, както и положението на стаите и коридорите.
Дълго вървял той, без да срещне жива душа. Къде са ония царе и царици, за които говори надписът? Князът не виждал никого.
По едно време разбрал, че проходът слиза постепенно надолу, защото видял да тече от двете страни вода, която клокочела все по-силно и по-силно.
Откъде се стича тая вода, той не можел да разбере, но на един кръстопът видял, че тя образува цяла река, която се раздвоява.
Момъкът решил да тръгне по нея, за да види, къде ще го отведе. Тъй стигнал до широк водоем, в който се стичала от четири страни водата.
Над водоема се издигал голям свод. В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената. Мътни зеленикави изпарения се издигали от горещия извор и тъй се сгъстявали над водата, че образували чудновати и страшни образи. Сякаш многокрили призраци, наметнати с покривала, с корони на главите, боси, с разкривени лица, се издигали от водата, а към тях летели озъбени чудовища с дълги ноктести ръце и се силели да ги догонят. Всички тези видения се губели към свода, в сгъстения въздух, напоен със синкави пари.
От другаде пък се задавали образи на царици, пак боси, но без крила, с тъжни лица — сякаш плачещи. След тях подскачали отвратителни джуджета и замахвали към жените с бичове и тояги. И тези видения се стапяли в изпаренията под свода.
45. За змея с четиридесет глави и пленените девойки
Князът се спрял в тази широка стая — докле обмисли, накъде да тръгне. Не можел да реши, в коя посока ще е най-добре да върви. Умът му работел тежко, нищо не можел да измисли; усещал се затъпял, като че ли са го ударили с брадва по главата.
Докле седял до стената и мислел, ето че из водата изплувал грамаден змей с четиридесет глави. На всяка от главите му имало по една корона. Ръцете му били осемдесет — и във всяка ръка той държал по една мома.
Всички осемдесет моми били хубави, но бледни, с измъчени лица. Те гледали скръбно, а някои дори плачели. На главите им имало корони. От очите им капели едри сълзи във водата, а от устата им се късали въздишки. Някои съзрели княза и почнали да го молят да ги избави, но той нямал никакво оръжие, та не можел да им помогне. Голяма скръб му притиснала сърцето, като видял страдалческите им лица и чул горчивите им въздишки. Но — що да прави? Погледнал ги с жал и навел очи от срам, че е безсилен.
В това време змеят излязъл от водата и толкова силно тръснал опашката си, че вълните плиснали в стената и отвлекли княза във водоема. Момъкът едва успял да се вкопчи с две ръце в един камък. Като се обърнал, той видял, че змеят влиза в същия коридор, през който бил минал преди това самия той.
Князът побързал да излезе от водата и се затекъл по дирите на чудовището. Изминали голяма част от коридора. Змеят завил в широк проход, който водел надолу, и се спрял пред една затворена врата. Момъкът се боял, да не би да го забележи чудовището и да го разкъса, но той искал и да узнае — какво ще стане с девойките. Затова решил да се примъкне в тъмнината полека до змея и предпазливо да се покачи на опашката му. Това той успял да направи, без да го усети страшилището. Покатерил се и седнал между крилете му.