Магьосникът го погледнал още веднъж в очите, па му рекъл:
— Виждам те, че си не спомняш нищо. По това разбирам, че си престъпил никакво свое обещание. В тоя опасен лабиринт попадат повечето пъти ония, които са нарушили обета си. Те биват хвърлени тук от ръката на съдбата, за да изкупят своя голям грях с подвиг на смелост — или пък да загинат. Повечето от тях са царе, царици, князе или княгини. Змеят пази в плен осемдесет царски дъщери. Те са все млади моми и от тях той черпи сила. Като ги прегърне, част от тяхната младост минава у него — и те слабеят, а той се подмладява и засилва. Оня, който бъде пратен тук, за да изплати греха си, трябва да се реши на всичко — само да освободи момите. Ако извърши тоя подвиг, магията ще се разтури и човекът ще добие отново власт над своята памет. Ако ли не посмее да се реши, или пък не успее да извърши подвига, той ще бъде обесен от джелатите на змея. Ти си най-младият от всички, които са идвали тук. Аз имам кристална топка, в която се отразява всичко, що става в лабиринта. Додето ти се луташе из коридорите и стаите, аз те виждах и те следях. Струва ми се, че си юначен момък. Избери едно от двете: или опасния подвиг — или сигурната смърт!
Без много да обмисля, князът отговорил:
— Решавам се да извърша подвига. Додето има край мене люде, които страдат, аз не мога да живея щастливо.
— Много добре каза, — рекъл магьосникът. — Заслужаваш похвала за тия думи. За човека наистина няма по-голямо щастие от това — да помогне на другите да бъдат щастливи.
— Но как да убия змея? — попитал момъкът. — Никой, освен тебе, не знае това. Девойките ми казаха, че само ти можеш да ми помогнеш. Моля ти се, помогни ми!
48. За злата царица и магьосника
В това време змеят хъркал тъй, че целият лабиринт се клател, като от земетръс; чудовището спяло дълбоко.
Старият магьосник отвел княза в един кът на стаята и му показал голяма топка от кристал. Тя била съвсем черна.
— Виждаш ли тая топка? — запитал го той. — Додето змеят спи, тя е черна. Почне ли да се избистря, аз познавам, че чудовището се пробужда. Топката е сега съвсем черна и няма да се избистри скоро. Ще има време да ти разкажа някои неща, от които ще разбереш, какво да направиш. Седни!
Князът седнал на ниско столче и магьосникът почнал да разказва.
— На змея служа от двадесет години. Какво е било преди това, не знам. Но ще ти кажа, какво стана от тогава насам. Никога не съм желал да постъпвам на служба при змей. Аз живеех в далечна страна, която се казва Халдея. Там е много горещо и людете прекарват цял ден в къщи с дебели стени от тухли, без прозорци. Тогава змеят беше млад и обикаляше нощем земята, за да граби моми. Над моята родна страна царуваше зла царица; аз й бях придворен магьосник. Тя беше вече стара. Целият народ пищеше от нея. Царицата налагаше големи данъци; тя вземаше от всекиго половината от печалбите му. Живееше в голям разкош, издигаше високи дворци й на покривите им садеше градини, където даваше всяка нощ угощения на своите приятели.
Като се видя, че остарява, царицата поиска от мене да й направя питие за вечна младост. Тя чула от никого, че магьосниците могат да приготвят питие, което поддържа младостта на човека. Аз й казах, че не е възможно такова нещо. Да ти кажа право, аз знаех да правя такива питиета, но на царицата не исках да направя. Тя имаше осем дъщери — все зли, толкова зли, че никой не искаше да се ожени за тях. А тя беше много по-зла от дъщерите си. Да й дам питие за подмладяване, то беше все едно — още дълги години да се мъчи народът. Па и друго има: който направи такова питие, животът му се скъсява с двадесет години. Затова не исках.
Но царицата беше много упорита. Тя настояваше всеки ден: питие, та питие! Колкото и да повтарях, че не знам да правя такива питиета, тя не вземаше от дума.
— Ще ти дам, — казваше ми, — половината си царство, само ми направи! Ако ли се не съгласиш, ще те убия.
Понеже се не съгласявах, тя заповяда да ме хвърлят в тъмница.
49. За помощта на змея
Царицата идваше при мене всеки ден и ме заплашваше, че ако не й направя питие — ще ме убие. Даде ми срок петдесет дена, ако на петдесетия не й дам питието за младост, щяла да заповяда да ме насекат на късове.
Моето положение беше отчаяно. Малко беше останало — да се съглася. Но ето, че една нощ (останали бяха само няколко деня преди срока) в тъмницата се разнесе страшно бучене, като че ли всички ветрове са се сдружили да пометат света. Вратата на моята килия се разтвори и на прага се показа змеят с четиридесет глави.
— Имали моми? — запита ме той. — Има ли млади царски дъщери в това царство, магьоснико?