Магьосникът се ядосал, тропнал с крак и се развикал. Той почнал да хули трите роба, че са лениви и си не гледат работата. После наизвадил всички останали ключове и градината се изпълнила с роби. Те един на друг не си приличали. Имало с какви ли не цветове, с всякакви дрехи, с различни ръстове, бели — като вар, черни — като сажди, сини — като синило, зелени — като гущер, червени — като ябълка, жълти — като лимон, теменужни, портокалови. Имало шарени с по два или три цвята, че дори и с по четири — на пръчки, на квадрати, на точки, на лъкатушни черти. Едни били едри, като слонове, други — дребни, като паленца. Някои — мършави, а други — пълни. Пък да им погледне човек дрехите — то било цял панаир. Един носел желязна броня, друг — селски дрехи, трети бил гол — само с една шарена престилка, четвърти — дори без престилка; едни носели облекло от кадифе и коприна, други — от коноп, трети — кожуси; някой били голи, но накичени с огърлици, гривни и пръстени; други имали широки пояси, в които стърчали ножове, големи огнива или ключове.
Както ято жерави изгракват, когато полетят наесен към юг, — всички в един глас, — тъй и четиридесетимата роби извикали — кой на тънко, кой — на дебело, кой — пискливо, кой — дрезгаво, но все в едно и също време:
— Какво ще заповядаш, господарю на змейовете?
Старецът заповядал на всички — правят каквото правят, да му донесат въоръжението, да му доведат коня и да му намерят дяволския бръмбар. Духовете се изгубили. Царят на змейовете ги чакал много нетърпеливо. Когато се върнали, те му съобщили, че не можели да намерят оръжие, с което се влиза безопасно в двореца на чумата; такова оръжие имал само Великият Дявол, но го бил дал на една млада магьосница, а тя го подарила на едного от рицарите на Черната Перуника. Колкото се отнася до коня, който би отнесъл човека в царството на чумата, той можел да се извика, само като се изтегли костеният меч; а и тоя меч бил у рицаря на Черната Перуника. Най-сетне, за дяволския бръмбар казали, че се намира в едно сандъче, което лежи вдън Извора на Тайната, в двореца на чумата; от там можел да го извади само някой дух, подвластен на Великия Дух на Водата.
— Хубава работа! — рекъл и злобно и ядовито магьосникът, като погледнал своя гостенин и видял на рамото му образа на черна перуника. — Ти си ми отнел, неблагодарни момко, онова, което ми най-много трябваше. Кой ти позволи да извикваш духовете на тия ключове? Не знаеше ли, че те са мои и че само аз имам право да ги пращам където и да е?
Юнакът почнал да се оправдава, че нищо не знаел и че бил пратил роба да му донесе нещо, което си е негово. Но царят на змейовете се още повече разлютил. Ясно било, че завижда на княза и желае да му отнеме вълшебното въоръжение.
58. За заканата на обръснатия магьосник и за бягството на княза от Лабиринта на Отмъщението
— Ще видим, ще видим! — викал магьосникът и гневно се разхождал пред трапезата — Ти нямаш право да излизаш от тук, додето се не изясни всичко. Ще видим!
Той пратил духовете да му повикат Великия Дух на Водата. Когато се завърнали, те му казали смутено, че оня, когото им било заповядано да повикат, имал много по-голяма власт от царя на змейовете — и служителите му ги не пуснали при него, а ги изпъдили.
Един от духовете рекъл:
— Царю на змейовете, аз се научих, че Великият Дух на Водата може да се извика само с помощта на едно пъстро охлювче; то било у рицаря на Черната Перуника.
Като чул това, царят на змейовете побеснял.
Той се изправил пред момъка със стиснати пестници и му изревал в лицето:
— Защо скри от мене, че си пратил духа на втория ключ да ти донесе охлювчето? Ти, значи, не само ме окраде, ами и излъга? Ще те науча аз!
И, като се обърнал към своите роби, заповядал им да хвърлят рицаря в тъмница, да го набият и да донесат нему бронята и оръжието му.
Но, додето магьосникът издавал тая заповед, рицарят бил вече изтеглил своя костен меч и в градината пръхтял нетърпеливо крилатият кон, а снажният роб държал юздите му.
Князът се метнал на седлото, конят полетял, като буря, и в градината останали само следите от копитата му.
Надвечер князът пристигнал в двореца на чумата.
59. За новата среща с Великия Дух на Водата
Тоя път рицарят на Черната Перуника бил весел. Той се радвал, че излязъл победител от опасностите, които трябвало да преживее, след като нарушил своя обет. Изпитанията се били свършили. Той се разплатил в Лабиринта на Отмъщението и сега можел вече да говори и да се обръща назад.