— Аз щети помогна да отидеш бързо в царството на змейовете и да убиеш осъдения. Ще ти дам най-бързия кон и най-силното оръжие, стига да се не боиш.
— Нямам нужда от нищо, — рекъл царят. — Преди да изтекат двата уречени часа, аз ще се върна и ще ви докажа, че съм убил змея.
64. За разговора между Рицаря на Войната и царя на змейовете
Царят се прибрал в своята стая — да чака, докле изтече срокът, — а другите състезатели препуснали веднага конете си към царството на змейовете — все по различни пътища; който през където знаел, че е по-близо. Пръв пристигнал там Рицарят на Войната, който бил най-добър ездач от всички.
Лабиринтът бил в това време отворен; царят на змейовете давал угощение на своите сановници — все змейове. Някой от тях били с по една глава, други — с по три, трети — с по седем; имало и един с дванадесет; той заемал, поради това, най-висока длъжност в царството — бил нещо като министър-председател на змейовете и се ползвал с най-голяма власт след царя. Цар бил, разбира се, магьосникът, който помогнал на момъка да убие змея с четиридесет глави.
Един от стражите — той бил змия, която може да говори — доложил на царя, че от царството на чумата е дошъл Рицарят на Войната и иска да го види. Царят заповядал да го поканят в голямата градина, сред лабиринта, дето ставало угощението.
Когато влязъл в градината, рицарят се почудил, като не видял змей с четиридесет глави; на златния престол седял белобрад старец с хитро лице и с голяма корона на главата. Влезлият му се поклонил и го запитал, къде е неговият господар, — многоглавият змей.
Старецът се оскърбил от тоя въпрос и казал троснато:
— Никакъв змей с много глави няма; аз съм цар на змейовете. Кажи, защо си дошъл!
— Ида от царството на чумата, която управлява за сега целия пъкъл. Змеят с четиридесет глави е осъден на смърт за бунт и непокорство. Царицата обяви, че който го убие, ще заеме местото на Великия Дявол.
— Добре си дошъл тогава, — рекъл усмихнато царят на змейовете — Седни при нас да се веселим! Многоглавият змей не е жив, защото го убих аз. Значи, мене се пада престолът на Великия Дявол, а тебе мога да направя свой царедворец. Яж и пий с мене!
— Не мога, — казал Рицарят на Войната. — Няма време. След един час, трябва да бъда в двореца на чумата, защото тогава ще се избира заместник на Великия Дявол, а аз участвам в държавния съвет.
— Тъй ли? — извикал магьосникът. — Ами не можеш ли взе и мене?
— Не мога, — отговорил рицарят. — Щом ти си заместник на многоглавия змей, присъдата тежи и над тебе; всеки от нас има право да те убие. Но има едно средство: то е — да признаеш властта на нашата царица — чумата.
— Съгласен съм, — рекъл старецът, който бил уверен, че ще заеме престола на Великия Дявол. — Признавам на драго сърце, че всемогъщата царица-чума е моя господарка. Да вървим тогава!
И, като се обърнал към змея с дванадесет глави, казал му:
— Ти ще управляваш царството ми, докле се върна.
Змеят станал и му се поклонил със своите дванадесет глави, в знак на благодарности за тая голяма чест.
— Но как ще дойдеш? — запитал Рицарят на Войната. — Имаш ли кон, който би те отнесъл за един час в царството на чумата?
— Нямам, — отговорил магьосникът, — но ще се кача на твоя кон. Нали си ми подчинен?
— Никакъв подчинен не съм ти, — викнал докачено рицарят. — Още се не знае, дали ти си убил змея. Па и дори да си го убил, още не си заел престола на Великия Дявол. Щом нямаш кон, ще си стоиш тука.
И той потеглил да си върви.
65. За разказа на царя на подземното царство
Като разбрал, че рицарят ще го остави, царят на змейовете почнал да му се моли. Той му обещал, че — щом получи короната на Великия Дявол — ще го направи пръв след себе си в пъкленото царство. Рицарят на Войната не бил много умен. Той се съблазнил от това обещание.
— Добре тогава, — рекъл. — Ако искаш да дойдеш с мене, ще трябва да ми станеш паж. Пажът на Глада ще слезе от камилата, а ти ще я яхнеш и ще караш след мене.
Така и направили. Пажът на Глада яхнал един от змейовите коне и препуснал подир тях, но не могъл да ги догони.
Малко след това, почнали да пристигат един по един и другите състезатели, но трябвало да се върнат, защото лабиринтът бил заключен отвсякъде. Запушена била дори и оная дупка, през която влязъл князът. Всичко това станало по заповед на дванадесетглавия змей, който се уплашил — да не би да го убият.
Додето приказвал с магьосника в градината, Рицарят на Войната изгубил доста време, та закъснял. А другите закъснели още повече. Когато се изминали двата уречени часа, в престолния чертог на чумния дворец се събрали само ония, които не пожелали да вземат участие в състезанието. От състезателите бил там само зетят на чумата, който прекарал в стаята си, без да го знае някой, къде е.