А чумата казала:
— С голяма радост ще дам скъпия дар на своя обичен зет, който не само уби змея, а и хвана дяволския бръмбар. На всички ни е ясно, като бял ден, че от него няма по-изпечен магьосник по целия свят.
И тя бръкнала в джоба на мантията си, извадила един дребен плод — не по-едър от лешник — и го дала на царя.
— Вземи го, — рекла му тя, — и го глътни, без да го дъвчеш. Ако го сдъвчеш, ще умреш; ако ли го глътнеш, ще станеш безсмъртен.
Царят глътнал плода. Нищо особено той не усетил, но по това, че всички му се поклонили в същия миг и го поздравили, като равен по безсмъртие, разбрал, че наистина ще да е станал безсмъртен.
71. За разговора с бившия Велик Дявол и за освобождението на последния затворник
— Хайде сега да пристъпим към най-важната работа! — рекла чумата. — Трябва да слезем в подземието, дето е килията на бившия Велик Дявол.
Всички членове на съвета напуснали чертога и предвождани от началника на тъмницата, се озовали в широк пруст, където падала слаба светлина. Тя излизала от очните дупки и от устата на дванадесет човешки черепа, забити навръх стените. Началникът настъпил една плоча и пред съветниците се отворила същата стая, която бил видял през нощта момъкът.
Великият Дявол лежал и се не мърдал. Около него ги нямало вече момите (очевидно, те били изпъдени, след като се избрал нов Велик Дявол).
Чумата взела бръмбара от зетя си, обърнала го нагоре с корема и рекла:
— Направи каквото трябва!
Царят кръстосал нозете на насекомото и го хванал за тях.
— Обърни го сега и направи другото — казала чумата.
Той взел късчето тамян, нагрял го на свещ, която му поднесъл Великият Дух на Огъня, и капнал една капка върху гърба на бръмбара, дето била изобразена двурогата глава. Насекомото се бързо разшавало, издало остър писък и разперило крила да хвръкне, но царят го стискал яко. Малко след това, бръмбарът паднал мъртъв в шепата му, а Духът на Омразата скочил отведнъж.
— Кой си ти и що искаш от мен? — извикал той, като изгледал царя.
— Дай ключа на килията, в която си затворил моя тъст, чийто престол отне беззаконно! — заповядал му царят.
— С какво право искаш тоя ключ? Кой си ти?
— Аз нося короната на Великия Дявол и ти ще се изправиш след малко на съд пред държавния съвет — да отговаряш за делата си. Ти виждаш в ръката ми черупката на бръмбара, в който беше затворен. Ако не дадеш веднага ключа, ще я изгоря: духът ти ще отиде на вечно заточение и ще чака там чак до деня на Страшния Съд.
Духът на Омразата се изплашил.
Той си извадил с пръст едното око, бръкнал в дупката, измъкнал от там златен ключ и го подал на Великия Дявол, па си наместил отново окото — сякаш не го е и вадил.
Царят дал ключа на началника, който повел отново съветниците. Минали през много заплетени коридори, докле стигнат до една висока врата. Началникът на тъмницата я отключил и казал с висок глас:
— Излез и благодари на Великия Дявол, който те освобождава!
Но от килията се чул глас:
— Проклет да бъде тоя, който ме затвори тук! Още когато влязох, дадох дума да не приема никога от него своята свобода, като милост. Заключи вратата и ме остави на мира! Знам, че един ден ще се свърши царуването на моя враг — и друг ще дойде да ме освободи.
— Излез, татко! — извикала царкинята-чума. — Свърши се царуването на оногова; ела прегърни моя съпруг, който носи короната на Великия Дявол!
72. За присъдата над бившия Велик Дявол и над самозвания цар на змейовете
Преди още невестата да издума, от килията се показал сух висок мъж, с брада до коленете и с много големи очи. Той се хвърлил да прегръща дъщеря си, жена си и зетя си и да им благодари. Като видял, че зад съветниците стои Духът на Омразата — гол, окован във вериги, пазен от стражи, — той скръцнал със зъби, заканил му се и почнал да го напада.
Но чумата рекла:
— Да отидем в съдебния чертог и да решим съдбата на виновните.
Всички потеглили след разпоредника, който ги отвел в чертога на Правосъдието. Съдебното заседание траяло кратко. Духът на Омразата бил осъден на вечно изгнание. Щом изгорили бръмбара, тялото на исполина се разпаднало на прах. Магьосникът, който се обявил за цар на змейовете, бил наказан с изгнание до живот извън пределите на подземното царство. Отнели му ключовете, които Великият Дявол раздал на своите съветници, а за цар на змейовете назначили змея с дванадесет глави. Но го назначили с условие — да признае властта на Великия Дявол и на чумата.