— Никой няма да му обърне внимание в съда — ухили се разсеяно Хармън. Всъщност, той също изглеждаше обезпокоен, бавно и неумолимо Дру развиваше позицията си на неговия царски фланг, където положението ставаше почти безнадеждно. — Ако питат мен, Дру е тази, която заслужава да ръководи в тактическия център на Обединеното командване.
— Де да беше така — поклати глава Дру. — Поне щях да се занимавам с истинска работа по време на войната. Защото бизнесът скоро съвсем ще замре.
Следващите няколко минути се чуваше само потрепването на разместените фигури. Дру бе преминала в атака, Хармън се защитаваше, като непрестанно отстъпваше територия, а Джони се възползва от схватката между двамата, за да подобри своята позиция. Съвсем скоро Хармън се озова в обсада.
— Какво каза одеве за близкото ни сътрудничество? — подхвърли той на Джони, докато трескаво местеше фигурите.
— Добре де, май съм сбъркал — призна Джони.
Хармън изсумтя и отпи от шерито.
— Скоро и това няма да го има — промърмори той. — Жалко.
— Какво да се прави — война — отвърна Джони. — Всъщност, какви са настроенията в Доминиона във връзка с предстоящия конфликт?
— Предполагам, че не питаш за военните концерни? — подхвърли иронично Дру.
— Не, имах пред вид компании като вашата, които извличат немалка полза от Авентини. А може би и от трофтите, не зная. Все пак, за вас това е загуба на пазар.
Тя погледна към Хармън.
— Така е — що се отнася до Авентини. Не зная нито моята, нито пък компанията на Хармън да е търгувала с трофти. Но инак си прав, ще ни липсват Външните колонии.
— И не само на нас — на всички, които са търгували с Авентини. Но не виждам какво може да се направи.
— Освен да се надяваме — добави Дру, — че още първата ни атака ще бъде толкова гениална и неудържима, та войната ще свърши без кой знае какви поражения. — Тя премести поредната пешка и отново постави под заплаха царя на Хармън.
— Ако онези от Звездните сили въобще имат някакъв мозък, трябва незабавно да изберат Дру за свой главнокомандващ — размаха ръце Хармън. — Това пък какво беше?
Джони също го почувства — разнесе се приглушен, далечен и слабо доловим тътен, сякаш някой бе изпуснал много тежък метален инструмент в машинното отделение на „Менсаана“.
— Излязохме от хиперпространството — каза озадачено той, отмести стола назад и се огледа. Никой от останалите не беше обърнал внимание на удара.
— Какво? — попита Дру. — Не трябваше ли да стане след две седмици? Мислех, че сме на вражеска територия.
— Може и да не сме го направили по собствена воля — продължи Джони. — Останете тук, отивам на мостика. Не казвайте нищо на другите — няма смисъл да вдигаме излишна паника, докато не разберем какво всъщност става.
Когато стигна мостика, завари капитан Дейви Тарвн да дирижира един сравнително овладян хаос.
— Какво е положението? — попита Джони, когато застана до пулта.
— Рано е да се каже — отвърна напрегнато Тарвн. — Изглежда сме ударили минна мрежа на трофтите, но засега корабът-паяк не се вижда никъде. Дано въобще да не се покаже.
— Шансът е нищожен.
— Сигурно, но друго не ни остава — кимна Тарвн. — Ако трофтите се появят преди да настроим отново хипердвигателите, смятайте, че сме загубени. Не по-зле от мен знаете колко ще издържат оръжията ни срещу една атака от космоса — видях ви да изучавате внимателно кораба.
— Половин минута, не повече — кимна мрачно Джони. — Какво можем да направим?
— Вие, специално, можете да се разкарате от мостика — разнесе се ядосан глас зад гърба му. — Докладвайте за положението, капитане! — нареди влезлият Рей.
— Нужен ни е поне един час за да пренастроим двигателя — обърна се към него Тарвн. — Дотогава ще се стараем да не вдигаме излишен шум…
— Вражески обект на деветдесет и седем градуса — намеси се внезапно навигаторът. — Приближава към нас.
— Бойна тревога — обяви Тарвн. — Толкова по въпроса за тишината, господа. Какво ще ме посъветвате да направя, господин Рей?
Рей се поколеба.
— Някакъв шанс да им избягаме?
— Втори вражески обект — обади се отново навигаторът, преди Тарвн да успее да отговори. — Двадесет и седем градуса. Приближава.
— Право към нас — промърмори Тарвн. — Почти никакви шансове, сър, поне засега.
— В такъв случай ще трябва да се предадем — заяви Джони.