Д’арл загледа флаконите в ръката си.
— Тук също имаме подобни случаи, губернаторе. От няколко години започнаха да пристигат съобщения за хронически заболявания при бившите кобри. Все още недостатъчно, за да се направят статистически изводи… лично аз се надявах да е някаква грешка. — Той погледна към втрещеното лице на Джейми. — Прехвърлях докладите на Алверес, Моро — не виждах смисъл да те безпокоя, заради здравето на брат ти.
Джейми дишаше тежко.
— Комисарю… ако това, което Джони каза, е вярно, ако е вярно, че сте подкрепяли тайната търговия с трофтите, само за да държите Коридора отворен, в такъв случай създаването на учебен център на Авентини наистина е било излишно или поне преждевременно.
— Сега вече имаме нужда от тези кобри.
— Не — поклати глава Джони. — Ние ще продължим търговията с трофтите, а след като затворим Коридора, заплахата от война ще отпадне. Те няма да ни нападнат, а можете да сте сигурни, че и ние не ще ги провокираме. Що се отнася до вас, комисарю, правете си сметка — ако войната избухне, не разчитайте значителна част от силите на противника да бъдат блокирани край Авентини.
— Искам да кажа, сър… — поде Джейми, но Д’арл го спря с жест.
— Предавам се, Моро — произнесе уморено той. — Никога не съм казвал, че не желая да ви помагам, а само, че се нуждая от подходяща причина. Сега вече я имам. Извинете ме.
Той се изправи, заобиколи Джони и спря пред едно малко бюро в ъгъла.
— Диспечер — произнесе той, като включи видеофона. — Говори комисар Д’арл. Незабавно пригответе звездолет номер едно за излитане, под командването на Джейми Моро. Списъкът на пътниците и товарът ще бъде уточнен от него. Направление: Адирондак… Благодаря ви.
Той изключи връзката, обърна се и огледа братята.
— Връщам се в Купола, за да дам ход на нещата. Губернаторе, вие и брат ви ще подготвите списък на последните неща, които Доминионът ще изпрати на Външните колонии. Можете да стартирате веднага, щом сте готови, ще се свържа с вас на Адирондак. — Той тръгна към вратата.
— Комисарю… — повика го Джони. — Благодаря ви.
Д’арл се обърна и Джони забеляза изненадан, че на устните му трепка иронична усмивка.
— Ще спра войната, губернаторе. Но запазете благодарностите си, преди да научите как ще го сторя. — Той излезе от стаята и вратата се затвори безшумно зад него.
Джони никога повече не го видя.
Тук пътищата им се разделяха и двамата го знаеха. Известно време, кратък миг, който им се стори вечност, те останаха край опустялата рампа на „Менсаана“, загледани един в друг. Пръв наруши мълчанието Джони.
— В новините тази сутрин официалният говорител на Авентини изглеждаше доста разгневен от начина, по който Куполът се отнася с Външните колонии.
Джейми кимна.
— И по-лошо ще стане. Докато приключим с работата тук, нищо чудно дипломатическите отношения да бъдат прекъснати напълно — като отговор на Комитета срещу непристойното поведение на колонията.
— С други думи, историята ще хвърли вината изцяло върху Авентини.
Джейми въздъхна.
— Това е единственият начин — единственият политически начин — Комитетът да се измъкне от положението, без да губи своето достойнство. Съжалявам.
Джони погледна към града и го сравни със спомените си от някогашния, почти напълно разрушен Адирондак.
— Няма значение — каза той. — Ще го преживеем, щом е единственият начин да оцелеем.
— Надявам се. Вероятно обаче не си чул другата, тайна причина, заради която Комитетът прие предложението на Д’арл.
Джони вдигна вежди.
— И тя е…?
— Нищо повече от леко променена версия на вашия сблъсък в имението. Той успя да ги убеди, че авентинските кобри могат да се разгневят и да потърсят отмъщение, ако своевременно не бъдат прекъснати връзките с Външните колонии. — Джейми се изкиска доволно. — Чудна работа, знаеш ли. Още от края на предишната война Комитетът си блъска главата над това как да се отърве от кобрите и когато най-сетне откриха начина, трябваше здраво да бъдат сритани в задниците, за да се съгласят.
— Никой не е твърдял, че политиката е последователна — сви рамене Джони. — По-важното е, че стана.
— Значи вече си се запознал с куриерския доклад — кимна Джейми. — Най-интересна ми беше онази част за реакцията на трофтите. Направо са били шашардисани, като разбрали, че доброволно затваряме Коридора.