— Ами… просто да проверя нещо.
— Например, къде се намира наборният пункт на Военната комисия? — тихо попита Пирс.
В кухнята внезапно се възцари тишина, последвана от въздишката на майка му.
— Джони? — обади се тя.
Той въздъхна на свой ред и се подготви за неизбежния вече неприятен разговор.
— Нямаше да се запиша, преди да разговарям с вас — рече той. — Щеше ми се първо да посъбера малко информация — за процедурата и прочие.
— Джони, войната е много далеч оттук… — поде Ирена.
— Зная, мамо — прекъсна я Джони. — Но там умират невинни хора…
— Още една причина да си останеш у дома.
— … не само войници, но и цивилни — продължи смутено той. — Само си мислех… всъщност, днес татко каза, че нямало какво да направим. — Той премести поглед към Пирс. — Може и така да е… но аз смятам, че не бива толкова лесно да се отказваме.
За миг по устните на Пирс се мярна едва забележима усмивка.
— Значи, когато друго не помага, цитираш мен, а?
— На това го учат в училище — обади се Джейми от вратата. — Извън часовете, когато му показват как се поправят компютри.
Джони погледна намръщено брат си, ядосан, че разговорът поема в друга посока. Но Ирена не беше склонна да се предава толкова лесно.
— Като стана дума за училище… — подхвана тя. — Остава ти една година, докато вземеш диплома. Надявам се, че не смяташ да напускаш още сега.
Джони поклати глава.
— Трудно ми е да кажа. Като гледам какво постигнаха трофтите само за три месеца…
— Образованието сега е по-важно от…
— Добре, Джони — прекъсна я неочаквано Пирс. — Можеш да идеш в Хърайзън сити, щом настояваш и да надникнеш в наборната комисия.
— Пирс! — стрелна го гневно Ирена.
Пирс поклати тъжно глава.
— Не можем да го спрем. Не чуваш ли какви ги приказва? Той вече е решил. Пълнолетен човек е и има право сам да взема подобни решения. — Пирс вдигна очи към Джони. — Говори с комисията, но ми обещай, че ще се посъветваш с нас, преди да вземеш окончателно решение. Разбрано?
— Разбрано — кимна Джони и въздъхна облекчено. Едно е да постъпи доброволно в армията и съвсем друго да спечели битката за поддръжка в собственото си семейство. — След няколко часа съм тук — рече той, взе ключовете от баща си и излезе.
Канцеларията на наборната комисия не беше сменила разположението си от близо три десетилетия и докато я наближаваше, Джони си помисли, че баща му вероятно е минал по същия път, когато се е записвал доброволно в армията преди двадесет и пет години. Тогава заплахата дошла от страна на минтистийците и Пирс Моро се сражавал с тях от торпедната палуба на своя дреднаут.
Тази война беше различна и макар Джони от малък да мечтаеше за романтични и секващи дъха космически сражения, той вече беше спрял избора си на нещо не толкова величествено, но далеч по-ефективно.
— Искаш да постъпиш в армията, така ли? — попита служителят от наборната комисия, докато оглеждаше иззад бюрото Джони. — Прощавай за любопитството, но напоследък нямаме кой знае колко доброволци за армейска служба. На твоята възраст повечето хлапета мечтаят за звездните изтребители. Мога ли да попитам за мотивите?
Джони кимна, опитвайки се да си съсредоточи мислите и да запази самообладание. Нищо чудно това да беше първият тест от много предстоящи изпитания.
— Според мен, трофтите са достатъчно подготвени, за да отблъснат първите няколко удара на Звездните сили. А това означава, че тепърва ще изгубим още планети, чието цивилно население ще бъде изоставено изцяло на милостта на врага… освен ако армията не изпрати специално подготвени диверсантски части за да ръководят и координират съпротивата. Точно в такива части искам да служа.
Служителят кимна замислено.
— Значи искаш да участваш в партизанската война?
— Искам да помагам на хората — поправи го Джони.
— Хъм. — Мъжът пред него протегна ръка към компютърния терминал, прегледа внимателно цялата информация за Джони и вдигна учудено вежди. — Наистина впечатляващо — рече той, без Джони да долови и капчица ирония. — Отличен успех в училище, максимален персонален индекс… интереси… за офицерското училище ли би желал да кандидатстваш?
Джони сви рамене.
— Не се целя чак толкова високо, но не бих се отказал, като му дойде времето. Нямам нищо против да съм най-обикновен войник, ако за това питате.
— Хъм-хъм — повтори служителят и отново разгледа внимателно лицето на Джони. — Добре, виж какво ще ти кажа, Моро. Доколкото ми е известно, до момента не са разработвани специални планове за водене на партизанска война на застрашените планети. Но ако това стане — и според мен подобна възможност е напълно реална, — задачата действително ще бъде възложена на някое от тези специални подразделения.