Джони прехапа устни.
— Може би вече си чул, че днес убихме една побесняла гаунта на югоизток от града. — Джейми кимна. — Сигурно знаеш също така, че за петнадесетте години, откакто сме тук, тези животни нито веднъж не са проявявали агресивност. Е, добре. Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че разполагам с доказателства за това, че гаунтата е била упоена?
Гуен го погледна втрещено. Джейми присви очи.
— По какъв начин упоена?
— С необичайно мощен халюциногенен стимулант, който е бил разпръснат сред тръстиките блусса близо до мястото, където ни нападна. Тъй като именно с това се хранят тези животни, лекарството е проникнало бързо и безпрепятствено в организма.
— И кой, според теб, го е извършил?
Джони се поколеба.
— Все още не зная съвсем точно. Едно обаче, е сигурно — именно този инцидент помогна на Д’арл да получи необходимите гласове в съвета. И всичко това е станало веднага след пристигането на вашия кораб.
Джейми се наклони напред и втренчи поглед в Джони.
— Не зная дали трябва да ти напомням, че работя в Комитета повече от седем години и че познавам добре хората. Честно казано, цялата тази история ми изглежда доста противоречива. Добре, да предположим, че някой от кораба, с който съм пристигнал, е напръскал тревата с халюциноген. Защо тогава не са побеснели и други животни? Дори и да е пуснал димна граната или нещо подобно, все щеше да има известно разпръскване на веществото.
Джони поклати глава.
— Не е задължително. А какво ще кажеш, ако твоят човек е разполагал с тукашен агент, който да е свършил тази работа?
— И всичко това да е станало само за няколко часа? — намеси се Гуен. — Мислите ли, че същество с размерите на гаунтата е в състояние толкова бързо да се повлияе от лекарството?
— Вярно, първоначалната доза трябва да е доста масивна — съгласи се Джейми. — Като стана дума за това — намръщи се внезапно той, — напоследък комисарят наистина проявяваше доста повишен интерес към тукашната флора и фауна. Дори поиска от мен допълнителни сведения за тръстиките блусса.
— Какви сведения по-точно? — попита заинтригувано Джони.
— Чакай да си спомня… — Джейми впери поглед в чашата. — Ставаше дума за по-детайлна информация във връзка с доклада за стратегическите минерали, който му предоставих. Оценка за възможностите на Авентини да съществува самостоятелно в случай, че Коридорът бъде затворен. Някъде там се натъкнах на доста интересното съобщение, че именно тръстиките блусса били в състояние да концентрират в стеблата си един от вашите метали — не помня кой точно.
— И от същото това съобщение той е научил, че гаунтата е единственото същество, освен някои насекоми, което се храни с тези тръстики — кимна мрачно Джони. — А след това агентите му са инжектирали масивни дози халюциноген на няколко гаунти, а с останалото са поръсили тръстиките наоколо, за да поддържат чудовищата в същото агресивно състояние, докато привлекат вниманието ни.
— Джони, това, за което говориш е равносилно на престъпление — прекъсна го рязко Джейми. — Дори да е вярно, не разполагаш с никакви доказателства, за да изобличиш комисаря.
— Засега, не. Но може би тъкмо ти ще ми издириш тези доказателства.
Лицето на Джейми се превърна в застинала маска.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако някой на борда на вашия кораб е замесен в тази игра, вероятно е бил във връзка с местните агенти. Би могъл да прегледаш записите на провежданите разговори и да установиш дали сред тях няма и кодирани съобщения.
Джейми впери поглед в брат си.
— Искаш от мен да извърша предателство — произнесе бавно той.
— Така ли мислиш? В случай, че Д’арл наистина е замесен в тази история, не смяташ ли, че би трябвало да уведомим Централния комитет? Ако пък става дума за друг човек, който работи зад гърба му, налага се да го заловим час по-скоро, нали?
— Добре, но я си представи, че това е местен заговор. В такъв случай как ще оправдая изгубеното доверие на комисаря Д’арл? — възрази Джейми.
— Трябва да ми помогнеш, братле — продължи да настоява Джони, стараейки се да прикрие завладялото го отчаяние. Джейми беше прав: той наистина не разполагаше с никакви доказателства, че зад цялата тази история стои Д’арл. — Не разбираш ли, че продължителното присъствие на кобри на Авентини ще доведе до сериозни промени в нашето общество? Не искам Д’арл да вдига своята „фабрика за кобри“, нито пък ще му позволя да го постига чрез измама.
Той млъкна, засрамен от внезапното си избухване. Джейми замислено прокара пръст по ръба на чашата, после вдигна очи към Гуен.