— А ти какво смяташ? — попита я той.
Тя сви рамене.
— Тук съм само от един ден, Джейми — наистина не мога да кажа нищо по въпроса за тази „фабрика“. Но щом Джони смята, че съществува опасност… — тя се засмя непринудено. — Нали знаеш, че Джони винаги е прав.
Джейми я погледна усмихнато.
— Само защото го нямаше през всичките тези години, когато ти печелеше споровете с мен.
— Затова пък направи доста повече за Доминиона — отвърна меко Гуен.
Джейми отново сведе поглед към чашата.
— Вярно, така е — въздъхна той. — Е, добре. Струва ми се, че си заслужава риска да си навлека гнева на комисаря, щом за вас двамата е толкова важно. Но едва ли ще успея да ви донеса всички записи. По-лесно ще бъде, ако ги анализирам, за да проверя дали няма нещо необичайно. Не зная известно ли ви е, че тези записи са строго поверителни.
Джони кимна.
— Сигурно е така. Нямаше да те карам, ако имаше друга възможност.
— Зная. — Джейми отпи от чашата и се надигна. — Ще ти се обадя веднага, щом открия нещо. — Той кимна на двамата и си тръгна.
Джони се облегна назад и въздъхна облекчено. Ако наистина успеят…
— Надявам се, че знаеш какво правиш.
Той погледна към Гуен.
— Успея ли, ще разполагам с необходимите доказателства, за да накарам Жу и съвета да се замислят върху онова, което готвят на Авентини.
— Но провалиш ли се — произнесе тихо тя, — ще разрушиш кариерата на Джейми за нищо.
Джони затвори очи.
— Не ми го напомняй. — Той поседя известно време неподвижно, усещайки как умората и напрежението от изминалия ден се просмукват в костите му. — Каквото станало, станало. Ще те откарам до хотела.
— Ами ти?
— Аз ще остана в градския съвет. Все си мисля, че там има предостатъчно информация, която би могла да изкуши някой да я открадне. Почти се надявам да го стори.
Но пакетът с лабораторните изследвания от Нипарин се оказа непокътнат, когато се върна в канцеларията. Никой през тази нощ не смути съня му.
Случайно или не, но встъпителните думи на Жу предоставиха на Джони възможността, на която не смееше да се надява. Останалите членове на съвета го изслушаха с напрегнато внимание, докато описваше битката с гаунтата предишния следобед. Не беше се радвал на подобно внимание от седмици и ако то сочеше колко много разчита Авентини на мощта на кобрите, доказваше също така и че съдействието и доброто желание на самите кобри са от жизнено значение. По-добър психологически баланс не можеше и да има.
— Най-важният въпрос, разбира се, е — приключи той, — какво е накарало гаунтата да се държи по този начин. Вчера късно вечерта получихме отговор и на него. — Той направи пауза и премести поглед към Д’арл. Комисарят го слушаше също толкова напрегнато, колкото и останалите. — Оказа се, че животното преднамерено е било упоено с мощен халюциногенен препарат, който е бил разпръснат сред тръстиката блусса, с която се храни.
Той млъкна, като очакваше шумна реакция, но се излъга. Джо Хемнер пръв наруши възцарилото се мълчание.
— Това е смешно. Защо ще прави някой подобно нещо?
Джони въздъхна и продължи.
— Може би — той погледна отново към Д’арл, — за да ни накара да приемем постоянното присъствие на кобрите, въпреки нежеланието ни.
Д’арл отвърна открито на погледа му.
— Да не ме обвинявате, че аз съм упоил животното? — попита смело той.
— Имате ли въобще някакво доказателство? — намеси се Жу, тъкмо когато Джони се готвеше да отвърне. — Защото, ако питате мен, да обвинявате по този начин комисаря Д’арл е направо…
Доказателството е на кораба, искаше да каже Джони… но не биваше да го прави, докато Джейми сам не го потърси.
— Никого конкретно не обвинявам, господа — каза той, като местеше поглед между Жу и Д’арл. — Но тъй като престъплението вече е налице и поведението на гаунтата бе един от факторите за да се вземе вчерашното решение, бих искал да отменим гласуването и да извършим ново веднага, щом изясним всички факти по този случай.
— И какви нови факти очаквате да откриете? — подхвърли някой от присъстващите. — Или може би се надявате да откриете? Защото, ако питате мен, това са сапунени мехури и нищо пов…
— Господа — произнесе с тих, но решителен глас комисарят Д’арл. — Струва ми се, че малко прекалявате в желанието си да защитите честта ми, а вместо това би трябвало да вложите усилията си, за да разрешим час по-скоро загадката, с която ни запозна синдикал Моро. Ако наистина съществува някакъв подмолен заговор, трябва да бъде спрян на всяка цена. Ако пък от друга страна се касае за неизследван природен феномен, значи сега е моментът да научим за него колкото се може повече.