— Природен феномен ли? — засмя се Джони. — Надявам се комисарят да прости скептичното ми отношение, но…
— Скептицизмът е съвсем присъщ за всяко научно изследване — прекъсна го все така спокойно Д’арл. — Но преди да дадете гласност на недоверието си, предлагам ви да проверите следните неща: първо, дали всички треви, с които се храни гаунтата в Каскийската долина са били напръскани с препарата; второ: има ли поне микроскопични следи от него по листата на близките дървета; трето: не съществуват ли условия, при които растенията сами да произвеждат подобно вещество и четвърто: не става ли дума и в момента за подобни условия. Отговорите на тези въпроси могат да бъдат доста интересни. — Той се изправи и кимна на Жу. — С ваше позволение ще продължим с изграждането на учебния център, което започнахме вчера. Ако при второто гласуване се вземе решение за спирането му, то лесно може да бъде осъществено.
— Разбира се, комисарю — кимна припряно Жу. — Благодаря ви за посещението. Синдикали, срещата приключи.
С това всичко свърши. Д’арл беше отблъснал атаката с лекота. Атака, за която изглеждаше добре подготвен…
Джони събра магнитните карти и напусна помещението.
Халоран, който все още беше в Нипарин, изслуша мълчаливо Джони, докато му разказваше за фиаското по видеофона.
— Този Д’арл изглежда е ужасно самоуверен. Всъщност, какъв е шансът наистина да се касае за природен феномен?
Джони въздъхна шумно.
— Трудно е да се прецени на този етап. Но дори и да е така, откъде може да е толкова сигурен?
Халоран сви рамене.
— От докладите, които изпращахте на Асгард. Забрави ли, че техните компютри са далеч по-усъвършенствани от вашите? Или пък е нещо съвсем просто — например, някои растения са изгубили значително количество течност по време на сушата и са претърпели промени.
— Значи смяташ, че причината е в засушаването?
— Не зная какво друго би могло да бъде. Това е единствената промяна в обкръжаващата среда, за която ни е известно.
— Сушата, значи — повтори замислено Джони. — Така да бъде. Щом това е проблемът, ще се справим с него.
Халоран учудено вдигна вежди.
— Да не познаваш някой вълшебник, който ще докара облаците отвъд планината?
— Мисля, че имам по-добра идея. Почакай малко. — Той превключи и потърси връзка с Ранкин. На екрана се появи лицето на Крис.
— Здравей, скъпа — усмихна й се Джони. — Гуен там ли е?
— Здравей, Джони, Кали. Да, в кухнята е. Гуен?
Само след миг лицето на Гуен замени това на Крис.
— Здравейте, момчета. Какво ново?
— Имам малко работа за теб и Кали — уведоми я Джони.
Необходими му бяха само няколко минути, за да ги запознае със замисъла си… и това беше най-лесната част.
— Джони, това е лудост! — прекъсна го към края Гуен. — Имаш ли представа какво искаш от нас?
— Синдикал Хемнер направо ще побеснее, ако ги хване — обади се зад нея Крис.
— Защо? — учуди се Джони. — И двамата трябва да са в неговия регион, нали?
— И под негова, а не твоя юрисдикция — добави Халоран.
— В такъв случай просто ще изключите телефоните и ще се преструвате, че не знаете нищо — повдигна рамене Джони. — Какво ще ми направи, ще ме разжалва?
— По-скоро ще заповяда да те арестуват, а после ще те изпратят на Палатин — отвърна мрачно Халоран. — Особено, ако нищо не излезе от тази работа.
— Но затова пък, ако излезе, ще му запушим устата — продължи Джони. — Зная, че вие двамата може да се справите.
— Е, не съм съвсем сигурна — упорстваше Гуен. — Джони, такова нещо не се решава за десет минути. Необходимо е време — за подготовка, за изучаване на картата и разположението…
— Карти колкото щеш — планинската верига Молада е изучена доста подробно. Колкото до останалото, едва ли вредата ще е чак толкова непоправима.
— Джони, има още нещо много важно, което пропускаш — Крис отново се показа на екрана и той остана изненадан от напрегнатото й изражение. — Това, което възнамеряваш да направиш, може да се определи като заобикаляне на легалните средства за вземане на политическо решение. Не разбираш ли — същото, срещу което въстанахте двамата с Кен преди седем години?
Джони внезапно почувства, че устата му е пресъхнала.
— Не, сега е друго, Крис. Чалинор се опитваше да превземе цялата планета, да премахне напълно властта на Доминиона.
— Разликата е само мащабна — поклати глава тя. — Отново искаш да докажеш на всички, че когато една кобра — пък била тя и синдикал — не харесва правителствено решение, тя може да го игнорира и да постъпи както й се нрави.