Не, не е същото — беше готов да възрази той. Този път правителството е твърдо решено да извърши нещо глупаво, само защото външен човек с необходимия авторитет иска от тях да го сторят. А аз съм отговорен пред народа на Авентини…
Пред народа на Авентини.
Не беше ли казал същото и Чалинор?
От малкия екран на видеофона го гледаха напрегнато три лица.
— Добре — въздъхна уморено той. — Гуен, двамата с Кали ще отидете в долината, но ще се занимавате само с повърхностни изследвания. Аз от своя страна ще запозная съвета с резултатите и ще поискам от тях да преосмислят решението си. Стига да намерим друга възможност.
Лицето на Крис просветна.
— Благодаря ти — прошепна тя.
Той се усмихна напрегнато.
— Не на мен. Ти беше права в случая. — Джони се обърна към Гуен. — Крис ще те свърже с Терон Юти, той е мой асистент, който ще ти осигури глайдер и пилот и каквото още е необходимо. Тя ще ти намери и прибори — каквото няма, може да го сглоби. С Кали ще се срещнете в Нипарин. Що се отнася до теб, Кали — Джони вдигна пръст, за да подчертае думите си, — каквото и да ти казват Гуен и Терон, знаеш добре, че екипировката може да бъде пожертвана. Ако пак налетите на някоя пощуряла гаунта, грабвай Гуен и изчезвай. Разбрано?
— Разбрано. — Халоран се подвоуми. — Знаеш ли, имам чувството, че този път избра най-правилното решение.
— Не съм сигурен, но все пак благодаря. Крис?
— Веднага се обаждам на Терон — кимна тя. — Гуен ще бъде в Нипарин след три часа.
— Добре. Дръжте ме в течение за всичко. И внимавайте.
С това разговорът беше приключен. Джони постоя още няколко минути, чувствайки се странно самотен в тишината на кабинета. Не му стигаше, че рискуваше собствената си кариера и тази на Джейми, та сега беше въвлякъл в играта Гуен и Кали. Откъде въобще идваше тази увереност у него?
Засега поне на този въпрос нямаше отговор. Трябваха му факти, още факти. Той включи видеофона и позвъни в кораба на Д’арл.
— Джейми Моро — каза на лейтенанта, който се появи на екрана. — Кажете му, че го търси брат му.
След не повече от минута отсреща се показа и Джейми.
— Да, Джони? — гласът му звучеше дружелюбно, но сякаш беше напрегнат.
— Ще ми се да се срещнем двамата малко по-късно. Какво ще кажеш, ако вечеряме заедно?
Ето, че напрежението не изчезна.
— Ами…
— Никакви услуги, никакви неприятни въпроси, нито дума за политика — обеща му Джони. — Искам просто да бъда с теб. Ако намериш време.
Джейми се усмихна поуспокоен.
— За такова важно нещо винаги ще се намери време — произнесе тихо той. — Какво ще кажеш, ако вечеряме — да речем, след половин час, в същия ресторант?
Джони на свой ред кимна усмихнато. Сякаш от плещите му се вдигна непосилна тежест.
— Ще те чакам.
Лабораторните изследвания отнеха цяла седмица, но когато започнаха да пристигат окончателните резултати, те съвпадаха напълно с предположенията на Д’арл.
— Изглежда наистина става дума за биологичен отговор към продължителния дефицит от течности — обясни старши ботаникът пред съвета, докато прехвърляше с треперещи ръце диаграми, сложни формули и диапозитиви към компютрите на присъстващите в залата. Вероятно за първи път се обръщаше към толкова авторитетна аудитория, като се прибави и комисарят. — Един от компонентите в кутина — това е слой, предназначен да защитава тревите от загубата на вода — преминава през химическа трансформация. — Той посочи с показалеца формулите на екрана. — Оказа се, че подобна трансформация е напълно оправдана от биологическа гледна точка. Първо, новообразувалият се кутин притежава с близо петдесет процента по-висока ефективност при задържането на влагата в растението и второ: в хода на самата химическа реакция се отделят две молекули вода, които се използват за метаболитни нужди.
— С други думи, колкото по-сухо става, толкова повече ще се побъркват гаунтите? — попита синдикал Хемнер.
— Горе-долу да — кимна ученият. — Възможно е на определен етан тревопасните животни да се прехвърлят на други растения, но и да е така, все още не сме стигнали до този момент.
Седнал непосредствено зад Гуен, Халоран улови погледа на Джони и сбърчи нос. Джони кимна с разбиране — щом гаунтата, с която едва се справиха, не е била съвсем обезумяла, какво ли ги чакаше по-нататък?
— В такъв случай — продължи Хемнер, — изводът се налага от само себе си. Или трябва да ускорим строежа на учебния център за нови кобри, или да евакуираме Каскийската долина, докато отмине сушата. Ако въобще отмине.
— Има още една възможност — подхвърли Джони, докато другите шепнеха одобрително.