След две години почти самоубийствени мисии в адските дупки той се върна в Щатите с пълна с медали шапка и Чичо Сам удържа на обещанието си. Кал избра правото и получи диплома във Фордам, Ню Йорк.
Нямаше нито връзките, нито лустрото, а най-малко от всичко парите, нужни за постъпване в големите фирми по Уол Стрийт. Стана член на Правна помощ и започна да отстоява правата на обречените да заемат най-ниските стъпала в американската правна система. Много от клиентите му бяха латиноамериканци, от които научи перфектно испански. Ожени се и му се роди дъщеря, която боготвореше.
Можеше да прекара целия си трудов живот сред онеправданите, но точно когато навърши четиридесет, дъщеря му бе отвлечена, вкарана насила в проституцията и по-късно садистично убита от сводника гангстер. Трябваше да разпознае изтерзаното й тяло върху мраморната плоча в моргата във Вирджиния Бийч. Изживяното събуди в него спомена за тунелния плъх — за убиеца, който действа изненадващо.
Той използва старите си умения, проследи двамата сводници, отговорни за смъртта на дъщеря му, и ги разстреля заедно с телохранителите им на един тротоар в Панама Сити. Когато се върна в Ню Йорк, разбра, че жена му е поела по свой път.
Кал Декстър заряза съдилищата и подаде молба за напускане, с цел да стане защитник по гражданските дела в малкия град Пенингтън, Ню Джързи. На практика това се оказа началото на третата му кариера. Той се превърна в ловец на глави, но за разлика от почти всички други, практикуващи този занаят, оперираше предимно извън страната. Специализира се в проследяването, залавянето и изправянето пред правосъдието на Съединените щати на извършилите зловещи престъпления, които мислеха, че са се измъкнали от закона чрез търсене на убежище в страни, с които Щатите нямаха подписан договор за екстрадиране. Започна да рекламира услугите си дискретно под псевдонима Отмъстителя[4].
През 2001 година един канадски милиардер го нае да издири садистичен сръбски наемник, убил някъде в Босна неговия внук, работещ за хуманитарна организация. Онова, което Декстър не знаеше, бе, че Пол Деверо използваше убиеца Зоран Жилич, в онзи момент търговец на оръжие на свободна практика, като примамка да измъкне Осам бен Ладен на среща, където терористът щеше да бъде ликвидиран с ракета „Круз“.
Но Декстър отиде там пръв. Намери Жилич, окопал се в някакво подобие на отвратителна южноамериканска диктатура, промъкна се, отвлече го убиеца, за да върне със собствения си самолет в Кий Уест, Флорида. Деверо, който междувременно бе опитал да ликвидира намесилия се ловец на глави, се изправи пред две унищожени години грижливо планиране. Скоро, разбира се, всичко това щеше да стане без значение — 11 септември щеше да направи ясно за всички, че Бен Ладен няма да рискува да напусне пещерите си за нищо на света.
А Декстър отново изчезна, превъплътил се в ролята на безобиден дребен адвокат от Пенингтън. По-късно Деверо се пенсионира. Вече разполагаше с много време и го използва, за да издири ловеца на глави, наричан Отмъстителя.
Оказа се, че и двамата са в пенсия: бившият тунелен плъх и аристократът-денди от Бостън. Декстър погледна слушалката в ръката си и попита:
— Какво искате, господин Деверо?
— Извадиха ме от пенсия, господин Декстър. Лично върховният главнокомандващ. Възлага ми една задача. Става дума за нещо, което сериозно застрашава страната. Както казах, помоли ме да се заема. Нуждая се от първи заместник и старши помощник. Ще съм ви изключително признателен, ако обмислите възможността да приемете поста.
Декстър не пропусна да забележи използвания речник. Не „искам“ или „предлагам ви“, а „ще съм ви изключително признателен“.
— Трябва да знам повече. Много повече.
— Естествено. Ако ме посетите във Вашингтон, с удоволствие ще ви обясня почти всичко.
Декстър се премести на предния прозорец в скромната си къща в Пенингтън, загледа се в окапалите листа и обмисли предложението. Беше на шейсет и една. Поддържаше се във форма и въпреки няколко съвсем прозрачни намека беше отказал да се ожени повторно. Общо взето животът му бе удобен, лишен от стрес, кротък и провинциално буржоазен.
— Ще дойда и ще ви изслушам, господин Деверо. Само ще ви изслушам. Тогава ще реша.
— Много мъдро, господин Декстър. Ето адреса ми в Александрия. Да ви очаквам ли утре?