— Не — призна Декстър. — Кого бихте ми препоръчали?
— Ами, това е малък свят, в който всички се познаваме. Само на половин миля оттук са „Кларксън“, „Бремер-Сийскоп“, „Голбрайт“ и „Гибсънс“. Всички те се занимават с покупко-продажби и чартиране. Срещу заплащане, естествено.
— Разбира се. — Неотдавна получено шифровано съобщение от Вашингтон го известяваше, че има новооткрита сметка на о-в Гърнзи, в Ламанша — дискретен данъчен рай, който Европейският съюз безуспешно се опитваше да закрие. Съобщението съдържаше също името на банковия служител, към когото следваше да се обърне, и кодовото число, нужно за освобождаване на средствата в сметката.
— От друга страна, добрият брокер вероятно ще спести на купувача на кораба повече, отколкото е таксата за услугата. Имам добър приятел в „Парксайд & Ко“. Да му се обадя ли?
— Да, ако обичате.
Егит проведе петминутен разговор по телефона.
— Вашият човек се казва Саймън Линли — каза той и написа адреса на едно листче. — На една крачка оттук е. Като излезете, завийте наляво. На Олдгейт отново наляво. После право напред и питайте за Джупитер Хаус — всички ще ви ориентират. Успех.
Декстър допи кафето си, стана, стисна ръката на Егит и си тръгна. Указанията бяха перфектни. Стигна за петнайсет минути. Джупитер Хаус беше пълна противоположност на „Стейпълхърст“ — свръхмодерна сграда от метал и стъкло. Безшумни асансьори.»Парксайд“ се намираше на 11-я етаж и от панорамните прозорци на три километра в западна посока се виждаше куполът на катедралата „Свети Павел“. Линли го посрещна при асансьора и го въведе в малка заседателна зала. Веднага им донесоха кафе и сладки.
— Искате да купите два бълкера, вероятно за превоз на зърно? — поиска да се увери Линли.
— Такова е желанието на моите началници — поправи го Декстър. — Те са базирани в Близкия изток. Изключително много държат на дискретността. Оттук и идеята с представителната компания, оглавявана от мен.
— Разбира се, разбира се — съгласи се Линли веднага. Арабски бизнесмени, издоили местния шейх, които не искат да свършат в някой от доста неприятните затвори в страните от Залива. До болка познато.
— От колко големи кораби се нуждаят вашите хора?
Декстър не знаеше много за тонажа на плавателните съдове, но му бе известно, че в основния трюм ще трябва да се побере малък хеликоптер с разтворен винт. Така че изрецитира списък на габаритите.
— Около 20000 брутен тонаж или 28000 тона водоизместване — резюмира Линли и започна да въвежда нещо в компютъра. В края на заседателната маса имаше голям екран, на който започнаха да се показват възможностите: Фриймантъл, Австралия… фарватерът на Сейнт Лорънс, Канада… Чесапийк Бей, Щатите.
— Най-голямо разнообразие има при COSCO. Това е „Чайна Оушън Шипинг Къмпани“, базирана в Шанхай, но ние работим с офиса им в Хонконг.
— Комунисти? — попита Декстър. Беше убил много комунисти в Железния триъгълник.
— О… това вече не ни тревожи — отговори Линли. — В наши дни те са най-големите капиталисти на света. Но са безупречни — кажат ли, че ще доставят нещо, доставят го. А, излезе Игъл Бълк, Щатите. По-близко ви е. Не че има някакво значение, разбира се. Или има…?
— Клиентите ми се интересуват само да се запази дискретност по отношение на истинския собственик — подчерта Декстър, — а самите кораби ще отидат в дискретна корабостроителница за реконструиране и обновяване.
„Банда мошеници — помисли Линли. — Вероятно искат да превозват много съмнително карго, за което им е необходимо корабите да се преконфигурират, да се преименуват и да се снабдят с нови документи, за да са неразпознаваеми. И какво от това? В Далечния изток е пълно с такива. Времената са трудни, а парите са си пари“.
Затова каза:
— Естествено. В Южна Индия има няколко много добри и изключително дискретни корабостроителници. Имаме контакт с тях чрез наш човек в Бомбай. Ако пожелаете да действаме от ваше име, ще трябва да подпишем споразумение за съгласие с авансово изплащане на част от комисионата. Предлагам следното: след като купите корабите, ги прехвърляме документално на управляващата компания „Тейм“ в Сингапур. В този момент и с новите си имена старите кораби практически изчезват. „Тейм“ никога не обсъждат клиентите си. Как да се свържа с вас, господин Декстър?