Выбрать главу

Том Кланси

Код "Заплаха"

Джак Райън #15

ГЛАВНИ ГЕРОИ

Правителството на САЩ

ДЖОН ПАТРИК (ДЖАК) РАЙЪН: президент на Съединените щати

АРНОЛД ВАН ДАМ: началник на секретариата на президента

РОБЪРТ БЪРДЖИС: министър на отбраната

СКОТ АДЛЪР: държавен секретар

МЕРИ ПАТРИША ФОЛИ: директор на Националното разузнаване

КОЛИЙН ХЪРСТ: съветник по националната сигурност

ДЖЕЙ КЕНФИЙЛД: директор на Централното разузнавателно управление

КЕНЕТ ЛИ: посланик на САЩ в Китай

АДАМ ЯО: оперативен служител, Национална служба за нелегални операции, Централно разузнавателно управление

МЕЛАНИ КРАФТ: аналитик, Централно разузнавателно управление (командирована в службата на директора на Националното разузнаване)

ДАРЪН ЛИПТЪН: старши специален агент, Федерално бюро за разследване, Отдел за национална сигурност, сектор „Контраразузнаване”

Армията на САЩ

АДМИРАЛ МАРК ЙОРГЕНСЕН: ВМС на САЩ, командващ Тихоокеанския флот

ГЕНЕРАЛ ХЕНРИ БЛУМ: Военновъздушни сили на САЩ, командващ Управлението за кибернетична война на Съединените щати

КАПИТАН БРАНДЪН (ТРАШ) УАЙТ: Морска пехота на САЩ, пилот на самолет F/A–18C „Хорнет”

МАЙОР СКОТ (ЧИЙЗ) СТИЛТЪН: Морска пехота на САЩ, пилот на самолет F/A–18C „Хорнет”

ГЛАВЕН СТАРШИНА МАЙКЪЛ МАЙЪР: Морска пехота на САЩ, водач на екип от „Тюлени-шест”

Колежът

ГЕРИ ХЕНДЛИ: директор на „Хендли Асошиейтс”/директор на Колежа

САМ ГРЕНДЖЪР: оперативен директор

ДЖОНКЛАРК: оперативен служител

ДОМИНГО (ДИНГ) ЧАВЕС: оператор

ДОМИНИК КАРУЗО: оператор

САМ ДРИСКОЛ: оператор

ДЖАК РАЙЪН-МЛАДШИ: оператор/аналитик

РИК БЕЛ: директор „Аналитичен отдел”

ТОНИ УИЛС: аналитик

ГАВИН БИЪРИ: директор „Информационни технологии”

Китайците

УЕЙ ДЖЪНЛИН: президент на Китайската народна република/генерален секретар на Китайската комунистическа партия

СУ КЪЦЯН: председател на Централната военна комисия на Китай

У ФАНДЗЮН: разузнавач, Министерство на обществената сигурност, Шанхай

Д-Р ТУН ГУОГУН, известен още като ЦЕНТЪРА: оперативен директор на компютърната мрежа на „Призрачния кораб”

ДЖА ШУХАЙ, известен още като ФастБайт22: киберпрестъпник, издирван от Интерпол

ЖЕРАВ: водач на „Клетка Ванкувър”

ХАН: собственик на фабрика и високотехнологичен фалшификатор

Други герои

ВАЛЕНТИН ОЛЕГОВИЧ КОВАЛЕНКО: бивш служител на СВР (външното разузнаване на Русия) като заместник-резидент в лондонската станция

ТОД УИКС: регионален ръководител по продажбите на фирма „Адвантидж Текнолоджи Солупгънс”

ЧАРЛИ (ТЪМЕН БОГ) ЛЕВИ: хакер любител

Д-Р КЕТИ РАЙЪН: съпруга на президента Джак Райън

САНДИ КЛАРК: съпруга на Джон Кларк

Д-Р ПАТСИ КЛАРК: съпруга на Доминго Чавес/дъщеря на Джон Кларк

ЕМАД KAPTAЛ: бивш служител на либийското разузнаване, специалист по комуникации

ПРОЛОГ

Трудни времена изживяваха бившите оперативни работници от Организацията за сигурност на Джамахирията — страховитата национална разузнавателна служба на Либия на Муамар Кадафи. Онези от ОСД, успели да оцелеят след революцията в родината си, сега се криеха разпръснати и живееха в страх от деня, когато жестокото и брутално минало ще ги настигне по жесток и брутален начин.

След падането на Триполи пред подпомаганите от Запада бунтовници преди година някои оператори от ОСД бяха останали в Либия с надеждата, че ако сменят идентичността си, ще се спасят от възмездието. Рядко успяваха, защото другите, които знаеха тайните им, с удоволствие ги посочваха на революционно настроените ловци на глави, за да уредят стари сметки или да извлекат нови ползи. И сега залавяха шпионите на Кадафи, които се криеха в Либия, измъчваха ги и ги убиваха или, с други думи, отнасяха се с тях не по-зле, отколкото заслужаваха, въпреки наивните надежди на Запада за справедлив съд, след като бунтовниците завземат властта.

Но не, след смъртта на Кадафи, точно както и преди нея, нямаше милост.

Привет на новия шеф, който е съвсем като стария.

По-хитрите шпиони на ОСД се измъкнаха от Либия, преди да успеят да ги заловят, и някои се скриха в други африкански страни. Макар и наблизо, Тунис се отнасяше враждебно към бившите шпиони на Бясното куче от Близкия изток — подходящ прякор, който Роналд Рейгън беше дал на Кадафи. В безлюдния Чад също се отнасяха враждебно към либийците. Неколцина се добраха до Алжир, някои отидоха в Нигер, за да живеят в известна сигурност, но като гости на тези бедни режими имаха силно ограничени перспективи за бъдещето.