Но от самото начало Уей знаеше, че съвместното лидерство не означава партньорство. Су беше отявлен привърженик на военната експанзия — произнасяше агресивни речи за вътрешно ползване, в които говореше за мощта на Народната освободителна армия и съдбата на Китай да стане регионален водач и световна сила. Той и генералният му щаб бяха увеличавали армията през последното десетилетие благодарение на двадесетпроцентното годишно увеличение на бюджета и Уей знаеше, че Су не е от генералите, които правят армия просто за да впечатляват другите по време на паради.
Уей знаеше, че Су иска война, но смяташе, че това е най-малко необходимо на Китай.
Три месеца след като пое две от трите юзди на властта, на среща на Постоянния комитет в Джуннанхай, заградения със стени правителствен имот западно от Забранения град и площад „Тянанмън”, Уей взе тактическо решение, заради което само месец по-късно се наложи да опре пистолет в слепоочието си. Според него истината за финансовото състояние щеше да излезе наяве непременно — или поне за хората в Постоянния комитет. От Министерството на търговията вече тръгваха слухове за проблеми, а също и от провинциите. Затова Уей реши да изпревари слуховете, като информира комисията за предстоящата криза в „неговата” икономика. Пред зала с безизразни лица той обяви, че ще предложи ограничаване на регионалните заеми и други мерки за икономии. Обясни, че това ще заздрави икономиката на страната във времето, но че ще доведе до неприятен спад на икономиката в краткосрочен план.
— Колко краткосрочен? — запита партийният секретар на Държавния съвет.
Уей излъга:
— Две до три години.
От своите специалисти по изчисленията знаеше, че реформите за икономии ще трябва да действат към пет години, за да се постигне желаното.
— С колко ще спадне темпът на растеж?
Този въпрос дойде от секретаря на Централната комисия за проверки на дисциплината.
Уей се поколеба за малко, а след това отговори със спокоен, но приятен глас:
— Ако нашият план бъде задействан, растежът ще се свие по наша преценка с десет пункта през първата година на изпълнението.
В залата ахнаха.
Секретарят каза:
— Растежът в момента е осем процента. Вие ми казвате, че ще има свиване?
— Да.
Председателят на Централната комисия за насоки за изграждане на духовна цивилизация изкрещя в залата:
— Прекарахме тридесет години в растеж! Дори в годината след войната не свихме икономиката!
Уей поклати глава и отговори спокойно, в рязък контраст с повечето от разгорещените мъже в залата:
— Лъгали са ни. Аз прегледах дневниците от онези години. Растежът е вследствие предимно на разширяването на външната търговия, която започнах аз, но това не се е случило в първата година след войната.
Уей доста бързо забеляза, че повечето от хората в залата не му вярват. Той гледаше на себе си просто като вестител, който информира останалите за кризата, а не като на отговорен за нея, но останалите членове на Постоянния комитет се заеха да хвърлят обвинения. Уей отговори властно, като настоя да изслушат плана му за възстановяване на икономиката, но другите заговориха за нарастващото недоволство по улиците и се разприказваха помежду си как новите проблеми ще засегнат позициите им в Политбюро по принцип.
От този момент срещата се разпадна. Уей премина в отбрана и към края на следобеда се върна в своя кабинет в Джуннанхай, като осъзнаваше, че е надценил способностите на останалите членове на Постоянния комитет да разберат сериозния характер на тази заплаха. Те не изслушаха плана му, който нямаше повече да се обсъжда.
Уей беше станал генерален секретар и президент, защото не участваше в никоя фракция, но разбра през няколкото часа дискусии за мрачното бъдеще на китайската икономика, че нямаше да е зле да има приятели в Постоянния комитет.
Като опитен политик със силен усет за реалната политика разбираше колко малки са шансовете му да спаси собствената си кожа в настоящия политически климат, освен ако не обяви, че растежът и просперитетът, прокламирани от предишните водачи цели тридесет и пет години, ще продължат и под неговото водачество. Но като отличен икономист с пълен достъп до ултрасекретните финансови документи на страната си знаеше, че просперитетът в Китай ще спре и че единственото бъдеще ще е връщане назад.
И това не се отнасяше само за икономиката. На теория един тоталитарен режим можеше да прикрие много фискални проблеми. И точно това правеше самият той в известна степен от години, като използваше мащабни проекти в обществения сектор, за да стимулира икономиката и да създаде нереалистично впечатление за нейната жизненост.