Траш бързо свали очилата за нощно виждане от скобата на шлема и ги захвърли настрани, а после посегна между коленете си, стисна дръжката за катапултиране с две ръце и я издърпа нагоре. Това доведе до отварянето на две газови бутилки под него, чиито разширяващи се газове преминаха рязко по тръбите из кабината и изпълниха няколко автоматични функции. Включиха топлинни батерии на седалката, натиснаха едно бутало, което я освободи, задействаха няколко скрити превключвателя за изхвърляне на фанара, после се отвори друга газова бутилка и газът от нея стегна раменните му ремъци плътно към седалката, за да го държат в правилната позиция за безопасно катапултиране.
Последната функция на газа беше да премине през входа на вентила за задействане на поставения в него патрон с газ със закъснение от 0,75 секунди.
Газът от този патрон премина към системата за включване на катапулта.
Системата включи пиропатроните за изстрелване на фанара и бутна седалката нагоре по насочващите релси.
Когато Траш и седалката отскочиха нагоре по релсите, се включиха аварийната система за кислород и аварийният радиомаяк, а ограничителите в долната част на седалката стегнаха здраво пищялите на краката му.
До този момент Траш се движеше от газове, но когато седалката достигна горния край на направляващите релси, се включи ракетният двигател под него, изстреля го извън кабината и го изпрати на четиридесет метра от самолета.
Отвори се спирачният парашут и дръпна шумно основния купол в студения въздух, а Траш и седалката достигнаха максималната височина, увиснаха там за момент и после се понесоха надолу.
Траш се въртеше във въздуха, стиснал здраво очи, но изкрещя, защото знаеше, че не му остава много време до земята. Ако парашутът му не се отвореше напълно през следващата секунда, той щеше да се удари в земята с над сто километра в час.
Напрегна всеки мускул в тялото си, за да се подготви за удара, макар да знаеше, че той ще го убие мигновено.
„Моля те, Господи помогни ми…”
Коланите на парашута, които забавиха падането му, се стегнаха рязко и притиснаха топките, гърдите и гърба му. За по-малко от две секунди тялото му премина от свободно падане в напълно изправено положение, но ударът изкара въздуха от дробовете му.
Преди да успее да си поеме дъх, се блъсна странично в малък рибарски фургон до водата, който се разтресе от удара.
Инерцията и парашутът го дръпнаха рязко върху покрива на фургона и го събориха на асфалта. Пилотът падна на дясната си страна и чу отвратителен звук от пукане на кости в дясната си китка.
Траш изкрещя от болка.
Вятърът дърпаше парашута и пилотът се опита да се освободи от него с лявата си ръка, защото дясната висеше безпомощно надолу.
Парашутът го издърпа на обрасъл с тръстика бряг, където Траш успя да се изправи на колене, но един порив на вятъра го дръпна напред и го вкара във водата. След като сензорите в коланите му доловиха вода, ги отделиха от него — макар и животоспасяваща, тази вградена в парашута система не го освободи навреме и течението на реката го понесе.
Докато падаше във водата, Траш дочу вой на сирени.
СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ
Адам Яо и Джак Райън караха бясно на юг из града, когато видяха как ракетата удари американския „Хорнет”. Видяха как самолетът се понесе на юг, излезе от осветената зона над града и се изгуби в тъмнината над делтата на Перлената река, после падна и двамата забелязаха пламъка от двигателя на катапултиращата седалка, която се скри зад сградите на километър и половина от тях.
Адам ускори по улица „Нанша ган”, за да стигне при сваления пилот преди полицията или военните, които със сигурност нямаше да се бавят. По това време на нощта нямаше много коли, но пък така малката му кола биеше силно на очи из почти празните улици.
И двамата знаеха, че са тръгнали за зелен хайвер, но не можеха да си идат, без да узнаят съдбата на онзи пилот.
Сега из целия град имаше китайски военни наред с местната полиция, поради което двамата американци се чувстваха нервни, но по пътя им нямаше бариери или прегради. Нападението определено беше изненадало града и затова военните и полицията само караха натам-насам в търсене на пилота или в разговори е хора, излезли, за да видят какво става.
Но Адам и Джак имаха преднина — вече се намираха извън покрайнините.
Над главите им префучаха големи транспортни хеликоптери и се изгубиха някъде на юг в нощта.
— Отиват там, където и ние — каза Джак.
— Гарантирам го — съгласи се Яо.
Двадесет минути след като самолетът се разби и пилотът катапултира, Яо и Райън минаха край мястото с падналия изтребител — едно поле до приток на Перлената река. Хеликоптерите бяха кацнали там и бойците, които докараха, навлизаха в голяма горичка на изток. Райън виждаше лъчите на прожектори по дърветата.