Около него стояха тринадесет души. Но преди първия ритник по главата той не беше видял никого. След това стисна очи, опита веднъж да стане, но не успя дори да се изправи на колене заради сипещите се удари.
На гърдите в костюма си имаше пистолет, но при всеки опит да вдигне лявата си ръка и да извади нагласеното за дясната му ръка оръжие някой го събаряше или му дръпваше ръката.
Накрая някои извади оръжието от кобура и го насочи към главата на Брандън. Друг изби пистолета от ръката му и настоя да млатят пилота до смърт.
Траш усети как едно от плаващите му ребра се пука, а след това почувства остра болка в бедрото си. Някой заби там вила за сено и той извика от болка, след което забиха вилата отново, а той ритна с другия си крак към нападателя, но улучи металното сечиво с върха на обувката си и си счупи един пръст.
След това дочу стенание от друг, което му се стори странно, защото само той тук понасяше ритници, и объркан, отвори очи и видя как на земята падна фенерче. Един от нападателите му се стовари до него, а после другите се развикаха на китайски, шокирани и изненадани.
Гърмежът от автомат до него го накара да потръпне. Последва втори изстрел и един войник падна върху него. Брандън посегна към автомата със здравата си ръка, но нямаше сили да стреля с него без другата. Един от изпадналите в паника мъже опита да измъкне автомата, но Брандън го затисна с тялото си с последни сили.
Сега във въздуха проехтя дълъг откос автоматична стрелба и той усети и чу как хората около него отскачат, падат, стават и тичат. Чу как някои паднаха във водата, а други затичаха край нея, като шляпаха с крака по тинестия бряг.
След още един автоматичен откос Брандън отвори очи и видя паднали прожектори край речния бряг. Лъчът на единия осветяваше въоръжен мъж — по-висок и по-едър от нападателите си и за разлика от тях, с хартиена маска на лицето.
Мъжът коленичи над един китайски войник, проснат в тревата, извади пълнител от джоба на гърдите му и презареди автомата. После се обърна към някой по-нагоре на брега и каза:
— Качи се в колата. Аз ще го занеса дотам.
„Нима говореха на английски?” — запита се Траш.
Мъжът коленичи над него и каза:
— Хайде да те водим у дома.
Джак Райън-младши помогна на ранения пилот да се качи на задната седалка и се настани до него. Адам натисна рязко газта и малката кола се понесе бързо на юг, като подмина няколко от цивилните, прогонени преди малко от Райън с автомата на войника, чието гърло преряза с ножа си преди минутка.
Адам не познаваше пътищата, но знаеше със сигурност, че нямат никакъв шанс да отидат далеч с колата, която съвсем скоро тези мъже щяха да опишат на военните.
Замисли се за хеликоптери във въздуха, полицейски блокади, конвои с войници, тръгнали да търсят пилота и спасилите го шпиони.
— Трябва ни друга кола — каза той на Райън…
Джак отвърна:
— Добре. Опитай да намериш микробус, за да сложим този да лежи. Много е зле.
— Добре.
Джак се вгледа в очите на пилота. Виждаше болка, шок и объркване, но знаеше, че е жив. На гърдите на костюма му пишеше „Уайт”.
— Уайт? — каза Райън. — Ето ти вода.
Отвори една бутилка, която извади от сака на Адам, и я наведе над устата на капитана от Морската пехота.
Пилотът пое бутилката със здравата си ръка и отпи.
— Наричай ме Траш.
— Аз съм Джак.
— И друг самолет падна. Преди моя.
— Да. Видяхме го.
— Пилотът?
Райън поклати бавно глава.
— Не знам. Не видях какво стана.
Траш затвори очи и остана така дълго време. Джак реши, че е припаднал. След малко каза:
— Чийз.
Пилотът отвори очи.
— Кои сте вие, момчета?
Джак отговори:
— Приятели сме, Траш. Ще те закараме на безопасно място.
— Кажете ми, че тази проклета атака си е струвала.
— Дали си е струвала? — запита Джак. — Ти не знаеш ли какво ударихте?
Някаква сграда — отговори Траш. — Знам само, че двамата с Чийз я заковахме в задника.
Колата удари дупка в пътя, при което двамата мъже отзад се раздрусаха и пилотът изстена от болка. Адам пое по един по-широк път, който водеше на югоизток от град Шънджън.
Джак се люшна настрани, но после се изправи и каза:
— Капитане, онова, което направихте, може да е предотвратило цяла война.