Траш отново затвори очи.
— Глупости — каза той бавно. След малко заспа.
СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ
Денят започна типично за Пекин — сив, с гъста мъгла и покрито с облаци небе, което не позволяваше да се види много от изгряващото слънце над тях.
Групата от двадесет и петима китайци и американците отиде по местата си с четири автомобила. Една лека кола, пикап и два микробуса.
Дрискол караше тежкия пикап. На седалката зад него се намираха двамата завързани мъже от „Божествена сабя” Жерав и Бекас.
След като сутрешното движение изпълни улиците, заваля дъжд и Кларк и Чавес се настаниха с групата си на „Кунчън” — двупосочна асфалтирана улица, която минаваше от север на запад към две потенциални места за засада. В тихата улица стояха паркирани общински автобуси в дълга редица до бетонна канавка, която водеше дъждовната вода към канал под пътя.
Американците се чувстваха невероятно открити тук. Колите им бяха пълни с китайски бунтовници, оръжие, боеприпаси, инкриминиращи карти, радиостанции и други неща.
А също и с двама мъже със завързани ръце и крака и залепени с изолирбанд уста.
Ако някой полицай решеше да се отбие при тях, щяха да го елиминират бързо и чисто, но знаеха, че в подобен случай нещата бързо могат да загрубеят.
Пътят наистина предлагаше достатъчно усамотение, но югоизточно от тях се виждаха няколко високи жилищни блока. Но тръгнеше ли сутрешният трафик, улица „Кунчън” нямаше да остане така спокойна.
Осем часът дойде и отмина, а после стана и осем и половина. Дъждът се засили и някъде на север блесна светкавица, последвана от гръм.
Чавес нареди двата микробуса да се преместят на други места в квартала. Така щяха да се забавят при заемането на позиция за засада, но Дннг се притесняваше повече да не ги разкрият, преди още да са имали възможност да стрелят по конвоя.
В осем и четиридесет и пет Карузо застана до преводачката на тротоара при микробуса и каза:
— Ин Ин. Време е да се обадиш на своя приятел от полицията.
— Знам.
— Едно, ако е по суша, и две, ако е по вода — добави Доминик.
Ин Ин го изгледа.
— По земя ще е. Определено. В Пекин няма море.
— Не ми обръщай внимание.
Жената вдигна една радиостанция, която излъчваше постоянно разговори, но Доминик изобщо не си правеше труда да разпознае и една-единствена смислена дума.
Изведнъж прозвуча кратко и рязко като лаене обаждане от мъжки глас и Ин Ин се извърна толкова бързо, че стресна Доминик.
— Улица, Дзинджоу” — извика тя.
Доминик веднага включи своята радиостанция.
— „Дзинджоу!” Всички да тръгват!
Чавес се обади до своята група, когато автомобилите поеха към целите си:
— Ще действаме, както говорихме снощи. Не забравяйте, че на карта нещата са различни. Стигнем ли, няма да е така, както го видяхме на тъмно, нито пък както е на картата. Ще имате само няколко минутки време да се нагласите. Не търсете идеалното място, а най-доброто, което можете да намерите за времето, с което разполагаме.
Сам, Джон и Доминик отговориха с „Разбрано” и Динг се зае със своята част на операцията.
Чавес замина с микробус с трима бунтовници, които не знаеха и дума на английски. Но въпреки че не можеха да комуникират с американеца, знаеха какво трябва да правят от Ин Ин. Паркираха пред шестетажен блок и изтичаха вътре. Двама останаха долу, за да охраняват входа, докато Динг и последният от тримата взеха дългите пластмасови чанти и се отправиха към стълбището.
Стигнаха на четвъртия етаж и спряха пред апартамент в северозападната част на сградата. Младият китаец почука и извади малък пистолет „Макаров” от якето си, докато чакаше да му отворят. След тридесет секунди почука отново. Чавес слушаше радиостанцията на гърдите си и нервно пристъпваше от крак на крак.
Другите вече тичаха да заемат местата си, а той стоеше тук, в коридора, и чакаше учтиво да му отворят.
Накрая Чавес отмести леко китаеца и изби вратата с ритник.
Апартаментът се оказа обзаведен, но в него нямаше хора.
Китаецът имаше задача да пази Чавес от всеки, който влезе в апартамента. Той остана в хола, за да наблюдава вратата с насочен автомат, докато Чавес търсеше подходящо място за снайперска стрелба.
Американецът изтича до прозореца на спалнята и го отвори, след което се върна назад в тъмната стая, бутна една тежка дървена маса до задната стена и легна на нея, като облегна пушката на раницата си.
През прицела с осемкратно увеличение огледа пътя наоколо сто и петдесет метра от себе си — съвсем добро разстояние.