Това се оказа истинско бедствие. Единственият и най-силен контраудар, който Америка можеше да нанесе на Китай. Су разбираше това и знаеше, че днес ще трябва да го признае пред Постоянния комитет.
С нежелание признаваше, че е трябвало да осигури по-добра охрана за мрежата на Тун. Имаше извинение, при това валидно — сградата на китайската телекомуникационна служба беше временно място за операцията, защото нямаше къде да ги настанят така бързо след компрометирането в Хонконг. Но не можеше да прости своите грешки. Да, след като всичко свърши и Южнокитайско море, Тайван и Хонконг се окажат в китайски ръце, той щеше да уволни онези, които отговаряха за преместването на Тун в Гуанджоу, но за момента трябваше да даде откровена оценка на щетите от нападението миналата нощ.
Тази оценка му трябваше по една-единствена причина.
Днес на срещата на Постоянния комитет щеше да обяви намерението си да нападне самолетоносачите „Роналд Рейгън”, „Нимиц” и „Дуайт Д. Айзенхауер” с балистични ракети „Тун фън 21”.
Постоянният комитет щеше да прояви нежелание, но той не очакваше някой да застане истински на пътя му. Су щеше да обясни внимателно и властно, че този опустошителен удар върху океанските военноморски сили на Америка ще застави Джак Райън да се откаже. Освен това Су щеше да обясни, че след като бойните кораби на Америка се оттеглят, Китай ще може да се бори за пълна хегемония в района, а тя щеше да доведе до могъщество така, както Америка стана могъща чрез властта си над половината от земното кълбо.
Ако по някаква причина атаките срещу самолетоносачите не успееха, следващата стъпка щеше да включва нападение срещу Тайван с хиляда и двеста балистични ракети и ракети „Круз”, насочени към всички военни обекти на острова.
Су знаеше, че Уей ще дърдори за щетите, които това ще нанесе на икономиката, но председателят знаеше, че демонстрацията на силата на Китай щеше да им помогне сега у дома и по-късно по целия свят. След като наложеха пълната си хегемония в района, всички други щяха да разберат, че трябва да се съобразяват с Китай като с велика сила.
Су си признаваше, че не разбира от икономика, но знаеше със сигурност, че Китай ще се оправи много добре, след като се превърне в център на света.
Остави документите настрани и погледна през прозореца, замислен над новата си реч за днес. Да. Можеше да се справи. Председателят Су можеше да поеме ужасния удар от снощи и да го извърти така, че да получи каквото иска от Политбюро.
След смъртта на двадесет хиляди американски войници и щетите на американския океански флот несъмнено, поне според Су, Америка щеше да напусне бойното поле и да остави на Китай пълния контрол над района.
Тун можеше да помогне повече мъртъв, отколкото приживе.
Освен Дрискол, който сега караше на стотина метра зад последния военен камион, никой не обръщаше внимание на конвоя в този дъжд. Всички трябваше да чакат Кларк да изстреля противотанкова граната от север, преди да открият огън. Докато Кларк се увери, че това е наистина конвоят, първите няколко коли отминаха позицията на Доминик и неговата група стрелци.
Кларк бързо се огледа, за да е сигурен, че зад него няма никой. След това се прицели към една бяла кола точно пред конвоя. Знаеше, или се надяваше, че когато гранатата удари целта си, бялата кола ще е отминала и че на нейно място ще е застанал първият джип.
Натисна спусъка, усети как ракетният двигател се включи и гранатата излетя, след което остави тръбата до себе си и взе втория гранатомет от сандъка.
Едва сега чу експлозията на сто и петдесет метра югоизточно от себе си.
Вдигна второто оръжие и видя, че първото попадение е точно. Джипът, който водеше конвоя, се изтърколи странично като огнена топка. Колите зад него завиваха натам-насам в отчаяни опити да го заобиколят и да избягат от засадата.
Джон се прицели малко наляво от разрушения джип, двадесетина метра по-близо до себе си. Изстреля втора граната, захвърли тръбата, след което измъкна пистолет от панталона си и затича навън от надлеза. Едва тогава видя как вторият изстрел взриви бетона пред една от колите и я подпали.
Колите от конвоя зад нея спряха рязко и тръгнаха на заден ход, за да се измъкнат от зоната до надлеза и от ракетите, които идваха оттам.
Сам Дрискол отвори вратата на пикапа и хвърли голям брезентов сак на пътя, след което скочи до него. Намираше се на стотина метра зад последния автомобил в конвоя и тежкият пикап продължи напред бавно, защото той беше завързал с въже волана и оставил скоростния лост на предавка.