Сам скочи и се претърколи по мократа улица, после изтича обратно до сака, отвори го и измъкна от него един гранатомет и автомат „Калашников”. Когато се прицели, няколко от черните коли вече опитваха да се обърнат и да тръгнат към него. Но двата големи камиона все още не бяха спрели. Така конвоят се сгъстяваше и нещата ставаха лоши за всички в него.
Сам се прицели към последния камион и стреля. Граната настигна целта си за секунда и удари в брезента над каросерията. Камионът избухна в пламъци, които убиха мнозина от хората отзад, а останалите изскочиха или изпопадаха оттам.
Сам бързо погледна назад. В този силен дъжд много от шофьорите не виждаха мелето, преди да стигнат на двеста метра от него и там вече се създаваше огромно задръстване. Изхвърли от мислите си идеята, че може да го сгазят, презареди нова граната и изстреля и нея. Тя премина край отворената врата на пикапа и улучи втория военен камион, който тъкмо беше се ударил заднешком в бетонния разделител между южното и северното платно в опит да направи обратен завой. Страничният удар с гранатата означаваше, че ще загинат по-малко войници, но пък камионът се запали и блокира целия път и колите от конвоя не можеха да избягат.
Сам изтича от югоизточната страна на пътя в канавка с половин метър студена и бързотечаща вода и се зае да обстрелва войниците, които изскачаха от горящите камиони.
Навсякъде по мокрия и тревист склон от страната на Карузо трещеше безразборна стрелба. Доминик стреля с гранатомета си три пъти. Две от гранатите удариха далечното платно на шосето, но третата улучи един джип и отскочи от него, без да го повреди, обаче го отклони от пътя му и той се блъсна в друг джип. Доминик взе пушката на един мъртъв бунтовник и за разлика от подивелите си другари на хълма, внимателно се прицели към един бягащ войник на седемдесет метра пред себе си. Проследи го няколко метра, от ляво надясно, и внимателно натисна спусъка. Пушката гръмна и мъжът падна мъртъв.
Доминик повтори този процес с един войник, който бягаше на север от един от горящите камиони.
А петнадесетте други бунтовници около него, включително дребничката Ин Ин, стреляха неточно, но енергично по конвоя.
Доминго Чавес огледа колите в средата на конвоя — търсеше офицери. Отказа се за момент и се прицели в цивилен охранител, който изскочи от един разбит джип и се спусна към бетонния разделител за прикритие. Динг го простреля в долната част на гръдния кош, след което погледна над прицела, докато сменяше пълнителя на своята гореща и димяща пушка „Драгунов”. За половин секунда огледа бойното поле. Над камионите отляво се виеха пламъци и изпращаха черен дим към сивото небе. Наоколо лежаха тела, които оттук се виждаха като малки точици.
Черните джипове и лимузините бяха притиснати пред камионите и зад двата горящи джипа в началото на конвоя. Спрели бяха по пътя хаотично и зад гумите им лежаха или клечаха мъже с черни костюми и зелени униформи. Динг вече беше убил мнозина от другите в тези коли.
Вече всички бяха излезли от автомобилите, защото знаеха, че точно сега, когато из въздуха летяха гранати и противотанкови ракети, най-неподходящото скривалище е неподвижната кола.
Динг отново долепи око на прицела и бързо огледа мястото от дясно наляво, за да търси Су. На шосето или по банкета отстрани имаше още поне тридесет войници и охранители. Онези, които отговаряха на стрелбата, се целеха на изток, в обратната посока на Чавес.
Той насочи оптичния прицел към Доминик и бунтовниците, на около триста и петдесет метра от него. Забеляза няколко проснати тела и как доста сериозно количество пръст, трева, храсталаци и листа подскачат в дъжда от куршумите на китайците на пътя.
Доминго знаеше, че тази слабо укрепена позиция на зле обучените бойци ще падне само след минута, ако не ускори стрелбата, и затова отново се прицели към шосето в гърба на един охранител с черен шлифер.
Пушката изплю пламък, мъжът политна напред и се блъсна в предния капак на джипа пред себе си.
Карузо надвика шума от престрелката:
— Ин Ин е мъртва! Не мога да говоря с тези хора.
— Продължавай да стреляш! — викна в отговор Чавес.
Обади се и Дрискол:
— От югозапад идват полицейски коли!
— Оправи се с тях, Сам! — отговори Динг.
— Ясно, но и патроните свършват.
Динг викна в отговор, като прекъсваше между изстрелите с пушката си:
— Ако не тръгнем до минутка — „бам”, — значи изобщо няма да си тръгнем!