Със сърце, изпълнено с гняв, съжаление и обида към онези, които не го разбираха, президентът и генерален секретар Уей Джънлин вдигна дясната си ръка от бюрото, стисна дръжката на пистолета и бързо го опря в главата си.
Но не се справи. Трепна в очакване на гърмежа и дулото отскочи напред и надолу. Той се простреля в дясната скула, а куршумът разкъса лицето му, като премина през синусите и излезе от лявата страна.
Мъжът падна на пода, стиснал с ръце главата си от неописуема болка, сгърчи се зад бюрото, ритна стола си и затрепери в собствената си кръв.
Едното му око се изпълни със сълзи и кръв, но другото остана ясно и през него той видя Фун, който стоеше прав над него, шокиран и нерешителен.
— Убий ме! — извика той, но думите му не се чуваха ясно. Болката от раната и срамът от това, че се търкаля по пода на кабинета си, след като не успя да свърши нещо толкова просто, разкъсваха душата му така, както куршумът разкъса лицето му.
— Убий ме! — изкрещя отново той, но знаеше, че пак думите му са неясни.
Фун остана прав над него.
— Моля те!
Фун се обърна, изчезна някъде зад бюрото и Уей, който продължаваше да крещи и да се моли, чу как охранителят затвори вратата зад себе си.
След няколко минути президентът се удави в собствената си кръв.
ЕПИЛОГ
Китай освободи заловените пилоти само след три дни, като тихо ги качи на чартърни полети за Хонконг, откъдето ги взе самолет на Министерство на отбраната и ги закара у дома.
Брандън (Траш) Уайт вече беше в Хонконг. Прекара първия ден след свалянето на самолета в малък апартамент в Шънджън е маскирания американец на име Джак и азиатеца агент на ЦРУ, който се наричаше Адам и му доведе свой познат лекар от Хонконг. Лекарят се погрижи за раните на пилота и го подготви за път, след което през нощта Джак и Траш прекосиха една река на сал и минаха пеша през някакви оризища, преди Адам да ги прибере от другата страна.
Оттам Траш замина в болница в Хонконг, където го посрещнаха хора от разузнаването на Министерство на отбраната и го закараха в Пърл Харбър. Щеше да оздравее достатъчно бързо и отново да лети в някой F/A–18, но знаеше, че никога вече нещата няма да са както с Чийз.
Джон Кларк, Доминго Чавес, Сам Дрискол и Доминик Карузо прекараха девет дни в Пекин. Местеха се от една тайна квартира в друга, а „Път към свободата” и „Червената ръка” си ги прехвърляха един на друг и нещата се раздвижиха едва след като Ед Фоли плати голяма сума пари на ръка на един възрастен човек в Чайнатаун — Китайския квартал в Ню Йорк.
Посред нощ заведоха четиримата американци в някаква сграда с руски пилоти на „Рособоронекспорт” — руския държавен износител на оръжие, и тайно ги качиха на един самолет „Яковлев”, който, след като бе разтоварил касетъчни бомби за китайците, се връщаше в Русия.
Кларк беше договорил връщането по този път чрез Станислав Бирюков, шефа на ФСБ. Всичко мина без проблеми, макар Джон да знаеше, че дългът на Бирюков вече е изплатен напълно и оттук нататък руснакът си остава просто шеф на бивша вражеска шпионска служба.
Валентин Коваленко прекара почти седмица заключен в тайна квартира на „Хендли Асошиейтс”. Виждаше само пазачите си, които му носеха храна и вестници, и прекарваше дните си загледан в стените и потънал в размисли за дома и семейството си.
Но не вярваше, че някога ще се върне там.
Страхуваше се, очакваше и беше сигурен, че когато Джон Кларк се върне, ще влезе в стаята е пистолет в ръка и ще го застреля в главата.
И Коваленко не можеше да каже, че го вини.
Но един следобед охранителят на име Ърни отключи вратата, подаде на Коваленко хиляда долара в брой и каза:
— Имам съобщение от Джон Кларк.
— Да?
— Изчезвай.
— Добре.
Ърни се обърна и излезе от стаята. Секунди след това Валентин чу как колата тръгва.
Обърканият руснак излезе от къщата и установи, че се намира в жилищен комплекс някъде в кварталите на Вашингтон. Бавно тръгна по улицата, като се чудеше дали ще успее да хване такси и къде точно да поиска да го закарат.
След като се върна от Хонконг със самолета на „Хендли Асошиейтс”, Джак Райън-младши замина направо в апартамента на Мелани Крафт в Александрия. Обадил се беше преди това, за да й даде време да реши дали да го чака и какво да му разкаже за миналото си.
Седнаха на чашка кафе на малката маса в кухничката и той й разказа онова, което тя вече знаеше. Той работеше за тайна разузнавателна организация, която действаше в интерес на Съединените щати, но без ограниченията на държавната бюрокрация.