Тя имаше няколко дни време да осмисли всичко това след нападението на китайците срещу „Хендли Асошиейтс” и разбираше ползата от подобна организация, но виждаше и очевидните опасности на тази работа.
След това дойде нейният ред да се изповяда. Тя обясни как баща й се е компрометирал и как тя беше научила за това, но после решила да не му позволи да унищожи живота й със своята грешка.
Джак разбра трудното положение, но не можеше да я убеди, че мъжът от ФБР Дарън Липтън е бил агент на Центъра и не е работил по реално следствие.
— Не, Джак. Имаше и друг от ФБР. Шефът на Липтън. Пакард. Още пазя визитката му. Той потвърди всичко. Освен това имаха съдебна заповед. Показаха ми я.
Райън поклати глава.
— Центъра те е използвал още след като е подслушал телефонни разговори на Чарлс Олдън, в които той е обяснявал, че ти работиш за него и даваш информация за мен и „Хендли Асошиейтс”, за да злепостави Джон Кларк.
— Липтън не е измислица. Знае за баща ми и…
— Знае, защото Центъра му е казал! Центъра е измъкнал информация от документите на пакистанското разузнаване. Лесно е било да проникне там.
Джак видя, че тя не му вярва и очаква светът да се срути върху нея, когато ФБР я обвини в прикриване на шпионската дейност на баща й.
Джак каза:
— Има начин да изясним това още сега.
— Как?
— Ще идем да се видим с Липтън.
Намериха го чак след един ден. Той беше излязъл в отпуск и Джак и Мелани се тревожеха, че може да е напуснал страната. Но Райън накара Биъри да проникне в банковите сметки на мъжа от ФБР и когато откри, че Липтън е изтеглил четиристотин долара от банкомат в хотел „Дабълтри” в квартала Кристал Сити преди няколко минути, двамата с Мелани тръгнаха натам.
Докато стигнат, Биъри откри и номера на стаята му, и след няколко минути Джак отвори вратата на апартамента с картата, която Мелани открадна от една камериерка.
Райън и Крафт влязоха през вратата и видяха полуголия Липтън с напълно гола проститутка, на която Джак каза да си взима нещата и четиристотинте долара и да се маха.
Липтън изглеждаше уплашен от Райън и момичето до него, но не бързаше да се облича. Джак му хвърли панталона.
— За бога, обуй се.
Липтън обу панталона, но не облече ризата върху потника си.
— Какво искате от мен? — запита той.
Джак отговори:
— Центъра е мъртъв, в случай че не знаеш.
— Кой?
— Центъра. Д-р Тун Гуогун.
— Не знам за кого…
— Виж какво, задник такъв! Знам, че си работил за Центъра. Имаме всички записи на разговорите с него, а и Коваленко може да те идентифицира.
Липтън въздъхна.
— Руснакът с брадата?
— Да.
Джак лъжеше, но Липтън се хвана.
И разказа всичко.
— Центъра беше моят ръководител, но не познавам Тун Гуогун. Нямах представа, че работя за руснаците, иначе нямаше…
— Работил си за китайците.
Дарън Липтън изстена:
— Още по-зле.
— Кой е Пакард? — запита Мелани.
Липтън сви рамене.
— Поредният скапаняк, който Центъра държеше за топките. Точно като мен. Но не беше от ФБР. Мисля, че е детектив. Може да е от Вашингтон или пък от Мериленд, или Вирджиния. Центъра го изпрати при мен, когато фалшивата съдебна заповед не можа да те накара да вкараш програмата в телефона. Аз го подготвих, обясних му ситуацията за петнадесетина минути и той изигра ролята на доброто ченге срещу мен, лошото ченге.
— Но ти искаше да ида на среща с него в сградата на ФБР. Ами ако бях се съгласила?
Липтън поклати глава.
— Знаех, че не би го направила.
Мелани се разгневи толкова много от измамата на този кучи син, че го удари по устата. На долната му устна веднага изби кръв.
Липтън облиза кръвта и намигна на момичето.
Тя почервеня още повече и изръмжа:
— Господи! Забравих. На тоя му харесват такива неща.
Райън погледна към Мелани и разбра какво има предвид, а после обърна поглед към Липтън.
— Я нека ти хареса това.
При тези думи той нанесе най-жестокия удар през живота си с десен юмрук в месестото лице на мъжа. Главата на Липтън отскочи рязко назад и едрият мъж се свлече на пода. Челюстта му се наду и почерня само за няколко секунди.
Джак коленичи над него.
— Имаш една седмица да напуснеш ФБР. Направи го, иначе ще се върна. Разбираш ли?
Липтън кимна слабо, погледна към Райън и кимна пак.
Погребенията на служителите на „Хендли Асошиейтс”, убити от командосите от „Божествена сабя”, се състояха в различни места във Вирджиния, Мериленд и Вашингтон. Присъстваха всички от Колежа, както и Гери Хендли.