Двамата мъже се гледаха мълчаливо.
Коваленко се умори от това състезание по гледане.
— Не ви познавам, затова не знам какво да кажа. Да кажа ли „Благодаря” или „О, Господи, не и вие!”.
— Аз не съм важен, Валентин Олегович.
Коваленко долови акцента на мъжа — Санкт Петербург. Още по-сигурен ставаше, че мъжът е представител на организираната престъпност, защото в онзи град престъпността процъфтяваше.
Мъжът продължи:
— Представлявам интереси, които изразходваха цяло съкровище, финансово и друго, за да ви освободят от задълженията ви към държавата.
Колата потегли в южна посока, за което Валентин се досети от уличните табелки. Той отговори:
— Благодаря ви. И на вашите колеги. Сега мога ли да си ида?
Предполагаше, че не може, но искаше да поускори разговора, за да получи отговори.
— Можете да идете само обратно в затвора — сви рамене мъжът. — Или да идете да работите за новия си благодетел. Не са ви освободили от затвора, а преди малко избягахте.
— Точно така разбрах и аз, когато убихте другия затворник.
— Той не беше затворник. А някакъв пияница, когото доведохме от разпределителната железопътна гара. Няма да се прави аутопсия. Ще запишат, че сте умрял в лечебницата от сърдечен удар, та няма да можете да се върнете към предишния си живот.
— Значи… и аз съм съучастник в онова престъпление?
— Да. Но не смятайте, че това ще се отрази на делото ви. Нямаше дело. За вас имаше два възможни изхода. Или да ви пратят в гулаг, или да ви убият тук, в лечебницата. Повярвайте ми, нямаше да сте първият човек, екзекутиран тайно на „Матроская тишина”.
— А моето семейство?
— Вашето семейство ли?
Коваленко приведе глава настрани.
— Да. Людмила и момчетата.
Мъжът с квадратната глава отговори:
— А, говорите за семейството на Валентин Олегович Коваленко. Затворникът, умрял от сърдечен удар в затвора на улица „Матроская тишина”. Вие, господине, нямате семейство. Нямате приятели. Имате само новия си благодетел. И сте жив само заради предаността си към него за това, че ви спаси живота.
Значи вече семейството му го нямаше, а новото семейство се оказа мафията? Не. Коваленко вдигна брадичка и рамене.
— Иди на хуй — каза той. Този руски вулгарен израз, непреводим на английски, е подобен на „Да ти го начукам”.
Мафиотът почука с кокалчето на пръста си по стъклото зад предната седалка и запита:
— Смятате ли, че кучката, която ви напусна и взе децата, ще реагира добре, когато се появите на вратата точно вие, беглецът от полицията за извършено убийство и мъжът, белязан от Кремъл да умре? Тя с радост ще научи утре за смъртта ви. Няма да се налага да търпи повече срама, че мъжът й е в затвора.
Колата спря бавно. Валентин погледна през прозореца, за да се ориентира, и още веднъж видя дългите боядисани в жълто и бяло стени на затвора на улица „Матроская тишина”.
— Тук можете да слезете. Знам кой сте били преди — ярка млада звезда на руското разузнаване, но това вече не е така. Вече не сте човек, който може да ми казва „иди на хуй”. Вие сте местен престъпник и човек извън международните закони. Аз ще кажа на работодателя си, че сте казали „иди на хуй”, и той ще ви остави да се оправяте сам. Или, ако предпочитате, ще ви оставя на железопътната гара, откъдето можете да идете у дома си при онази курва, жена си, за да ви предаде тя.
Вратата на колата се отвори и шофьорът застана до нея.
При мисълта за затвора Коваленко отново усети студена пот по врата и гърба си. След няколко секунди тишина той сви рамене.
— Доводите ви са неустоими. Да се махаме оттук.
Мъжът с квадратната глава само го гледаше с напълно безстрастно лице. Накрая каза на шофьора:
— Да тръгваме.
Задната врата се затвори, след това се отвори и затвори вратата на шофьора и после, за втори път през последните пет минути, Валентин Коваленко се отдалечи от затвора.
Погледна за момент през прозореца, като опитваше да се овладее, за да може да контролира разговора и да повлияе добре на съдбата си.
— Ще трябва да напусна Русия.
— Да. Това е уредено. Вашият работодател е зад граница и вие също ще служите извън Русия. Ще идете на лекар, който да се погрижи за здравето ви, а после ще продължите кариерата си в разузнаваческата работа в известен смисъл, но не на същото място, в което е работодателят ви. Ще вербувате и ръководите агенти според указанията на благодетеля си. Ще получавате много по-добро възнаграждение от онова, което получавахте при работата си за руското разузнаване, но ще работите сам.