Джак отиде на погребенията сам. Двамата с Мелани постигнаха нещо като споразумение за намаляване на напрежението — и двамата разбираха, че всеки е лъгал другия, че и двамата са разрушили доверието, което е толкова ценно в една връзка.
Отношенията им бяха пострадали и двамата нямаха какво да си кажат.
Джак не се изненада, че Мери Пат Фоли и съпругът й Ед дойдоха на погребението на Сам Гренджър в Балтимор. Когато службата приключи в съботния следобед, Джак поиска да говори насаме с директорката на Националното разузнаване. Ед каза, че отива да говори с Гери Хендли, а охраната на Мери Пат поизостана зад шефа си и сина на президента, които тръгнаха сами из гробището.
Намериха една дървена пейка и седнаха на нея. Мери Пат погледна назад към своя бодигард, кимна му и каза:
— Дай ни малко място.
Бодигардът се върна двадесетина метра назад и застана с гръб към тях.
— Всичко наред ли е, Джак?
— Трябва да говорим за Мелани.
— Добре.
— Тя е давала информация за мен първо на Чарлс Олдън миналата година, по време на случая с Кийлти, а после, след арестуването на Олдън, при нея е дошъл човек от ФБР, от отдела за национална сигурност. Искал е информация за мен и за „Хендли Асошиейтс”.
Мери Пат вдигна вежди.
— Отделът за национална сигурност?
Джак поклати глава.
— Нещата не са така зле, както изглеждат. Онзи е бил агент на Центъра.
— Господи. И как се казва?
— Дарън Липтън.
Жената кимна.
— Е, в понеделник вече няма да е на работа, това е сигурно.
Джак се усмихна насила.
— В понеделник едва ли ще е в офиса си. Мисля, че му строших челюстта.
— Сигурна съм, че Бюрото по затворите ще може да го храни с течна храна — отговори Мери Пат и се загледа в далечината. — А Мелани защо се е съгласила да ги информира за теб? Искам да кажа, освен че е изпълнявала заповед на шефа си и на ФБР.
— Заради тайна от нейното минало. Нещо, което Центъра е разбрал за баща й и с което оня от ФБР я е държал натясно.
Мери Пат Фоли изчака Райън да обясни. След като той не каза нищо, тя го подкани:
— Трябва да ми кажеш, Джак.
Райън кимна. И след това разказа за бащата на Мелани и за нейната лъжа.
Мери Пат не изглеждаше така изненадана, както Райън очакваше. Тя каза:
— Отдавна съм на тази работа. И забелязах, че тази млада жена има уникално желание и решимост за работа. Сега разбирам, че е компенсирала и е опитвала да се представи по-добре от всеки друг, защото е смятала, че така трябва.
— Е, Кларк казва, че тя е спасила живота на няколко души в „Хендли”. Без нея щяхме да ходим на още погребения.
Мери Пат кимна замислена.
— Какво ще правиш? — запита Джак.
— Тя знае за Колежа. Работата й в ЦРУ свърши, защото е лъгала при интервюто, но няма да я подлагам на изтезания. Ще ида да говоря с нея още сега.
— Ако й кажеш да напусне, тя ще разбере, че знаеш за Колежа. И това може да е проблем за теб.
Фоли махна с ръка във въздуха.
— Аз не се тревожа за себе си. Може да ти звучи фалшиво, но за мен е важно да запазя целостта на американското разузнаване и сигурността на организацията, която баща ти създаде с най-добри намерения. Това трябва да направя.
Джак кимна. Чувстваше се като истинско лайно.
Мери Пат забеляза това и каза:
— Джак. Няма да я мъча. Постъпила е както е смятала за редно. Тя е добро хлапе.
— Да — отговори Джак след кратък размисъл. — Добра е.
Черният джип на Мери Пат Фоли спря пред апартамента на Мелани Крафт в Александрия в четири следобед. Температурата беше паднала под нулата и от схлупеното сиво небе валеше смес от сняг и дъжд.
Шофьорът остана в колата, но бодигардът придружи Мери до предната врата, като държеше чадър над главата й с лявата си ръка. Остана до нея, докато тя чукаше на вратата, и бръкна с дясната си ръка под сакото.
Мелани отвори вратата бързо — трябваше да направи само десет крачки, преди да стигне до нея от най-далечния край на апартамента.
Не се усмихна, като видя Мери Пат, която й беше станала повече приятелка, отколкото шеф. Вместо това отстъпи назад и каза:
— Няма ли да влезете?
По пътя насам Мери Пат беше попитала бодигарда си има ли проблем да я остави насаме с Мелани за десетина минути. Едрият агент огледа бързо малкия апартамент, а после излезе отвън и застана под чадъра.
През това време Мери Пат остана права в хола и се огледа. Не трябваше човек да е шеф на американската разузнавателна общност, за да разбере какво става. Ясно се виждаше, че обитателят на апартамента се изнася. До стената лежаха два отворени куфара, наполовина пълни с дрехи. Няколко кашона вече бяха залепени с тиксо, други, също до стената, все още стояха отворени.