— Седнете — покани я Мелани и Мери Пат седна на малкия диван. Мелани се настани на металния стол срещу нея.
— Аз нямаше да си тръгна просто така — обясни Мелани. — Щях да се обадя тази вечер и да поискам да се видим.
— Защо?
— Напускам.
— Виждам — каза Фоли. — Защо?
— Защото излъгах на интервюто. Толкова добре лъгах, че не ме хвана и полиграфът. Мислех, че онова, за което излъгах, не е важно, но сега виждам, че всяка лъжа може да бъде използвана срещу всеки, който знае най-добре пазените тайни на Америка. Бях уязвима и ме излъгаха. Използваха ме. И всичко това заради една глупава лъжа, която не мислех, че някога ще ми създава проблеми.
— Разбирам — каза Мери Пат.
— Сигурно е така. Не знам вие какво знаете, но не ми казвайте. Не искам с нищо да ви компрометирам.
— Значи ще се пронижеш със собствената си сабя?
Мелани се засмя. Посегна към една купчина книги на пода до стената и докато говореше, се зае да ги подрежда в пластмасова касетка за мляко.
— Не съм мислила така за това. Ще се оправя. Ще ида да уча нещо интересно. И ще стана много добър специалист по това нещо — каза тя и се усмихна.
— Уверена съм, че ще се справиш — каза Мери Пат.
— Ще ми липсва работата. И вие.
Мелани въздъхна и продължи:
— Ще ми липсва и Джак. Но не и този шибан град — довърши тя след кратка пауза.
— Къде ще идеш?
Мелани бутна пълната касетка настрани и дръпна един кашон. Зае се да го пълни с книги.
— Отивам си у дома. В Тексас. При баща ми.
— При баща ти ли?
— Да. Обърнах му гръб преди много години заради една негова грешка. Сега виждам, че и аз съм сгрешила като него, но не се смятам за лош човек. Трябва да ида при него и да му кажа, че въпреки всичко ние сме семейство.
Мери Пат Фоли виждаше, че Мелани се измъчва, но решението й е окончателно.
— Каквото и да е станало в миналото, сега постъпваш правилно — каза й тя.
— Благодаря, Мери Пат.
— И знай, че времето, което прекара тук, си струваше. Твоята работа се отличаваше. Не го забравяй.
Мелани се усмихна, напълни кашона с книги, бутна го настрани и посегна за друг.
След погребението Джак се върна в къщата на семейството си в Балтимор.
Президентът Джак Райън и съпругата му Кети бяха там за уикенда заедно с останалите си деца. Джак си проправи път през охраната на баща си и отиде в кабинета му. Райън-старши прегърна сина си, удържа сълзите си от радост, че го вижда цял и жив, и го стисна за раменете, за да го огледа.
Джак се усмихна.
— Добре съм, тате.
Бащата отговори:
— И какво мислеше, по дяволите?
— Работата трябваше да се свърши. Нямаше кой и затова отидох аз.
Баща му стисна зъби, сякаш за да започне спор, но си замълча.
Вместо него Джак каза:
— Искам да говорим за друго.
— Така ли сменяш темата?
Джак се усмихна и отговори:
— Не и сега.
Двамата мъже седнаха на дивана.
— Какво има?
— Мелани.
В очите на Райън-старши пламна искрица. Той не криеше факта, че харесва младата аналитичка. Но бързо схвана мрачната нотка в гласа на сина си.
— Какво има?
Джак му разказа почти всичко. Как Чарлс Олдън я е заставил да проучи взаимоотношенията им с Кларк и как след това Дарън Липтън, който работил за китайците, я е излъгал да вкара в телефона му програма за подслушване.
Не каза на баща си за руснаците в Маями или за Истанбул, Хонконг и Гуанджоу, нито за престрелката с командосите от „Божествена сабя” в Джорджтаун. Достатъчно зрял беше, за да знае, че не трябва да разказва разни неща, които само ще обезпокоят онези, които се притесняват за него и за безопасността му.
Баща му не поиска подробности. Не че не искаше да знае. Той умееше ловко да измъква информация. Но не искаше да кара сина си да се чувства длъжен да разкаже.
Президентът осъзна, че опасните мисии на Джак го карат да се тревожи също както някога Кети се тревожеше за него. Знаеше, че синът му не казва всичко, че крие адски много. Но ако той не предложи, бащата нямаше да пита.
След като изслуша сина си, бащата запита:
— Казвал ли си на някого за Липтън?
Джак отговори:
— Мери Пат ще се оправя с него. Ще го изяде за обяд.
— Имаш право.
Президентът помисли и каза:
— Госпожица Крафт беше в Западната зала в Белия дом. Да накарам ли охраната да се съсредоточи в претърсването на тези места?